Кристина Скай - Перлата на любовта

Почти бяха достигнали края на долината. Чеси премигна, за да не потекат сълзите й, докато похитителят й я влачеше нагоре, към старата вятърна мелница.

Вратата се отвори. Появи се жена, чието лице й бе познато отнякъде.

— А, ето те и теб, Луиза. Децата добре ли се държат? — попита провлачено Андрю.

— Отлично. — Тя се усмихна, като видя пленницата му. — Значи най-после успя. А сега ще започнем нашето малко празненство в чест на булката и младоженеца, нали?

Насред хълма в самия край на гората, неясна фигура бе приклекнала в сянката на огромно тисово дърво.

Воинът, известен като Кан, наблюдаваше напрегнато и мълчаливо как отмъкваха Чеси нагоре по хълма и видя жената, която се появи на вратата на мелницата.

Тялото му бе стегнато, а очите му бяха част от гората — тъмни и неразгадаеми като нейните сенки. Защото предстоящото бе въпрос на чест.

Ако не успееше, щеше да умре бавно и мъчително.

И то от собствената си ръка.

Андрю Лангфорд се обърна и огледа долината.

— Идеално място, нали? Мога да виждам всичко и всички оттук, далеч преди да са ме забелязали. А сега, мисля, че е време да дадем на брат ми възможност да разбере къде сме, не смяташ ли, Луиза?

Тя кимна и изчезна във вятърната мелница.

Без предупреждение Андрю блъсна вътре и Чеси. Миг след това огромните, бели криле на мелницата потрепериха и със скърцане оживяха, правейки първото мудно завъртане под напора на вятъра.

Съвсем скоро механизмът равномерно зажужа, а белите платна, огрени от слънцето, се издигаха ритмично. Чеси знаеше, че се виждат отдалеч.

А тъкмо това целеше похитителят.

— А сега — децата. Развържи ги, Луиза, за да могат да се приближат и поднесат своите поздравления.

Шумът от детски стъпки накара Чеси бързо да се обърне. Сърцето й се сви, когато видя двете бледи личица да се появяват от складовото помещение в задния край на вятърната мелница.

— Пусни ме, вещица такава! — Елспет бясно се дърпаше от ръката на Луиза, докато Джеръми изглеждаше изплашен, но не по-малко войнствен.

Около устата и през китките им си личаха червени резки.

Чеси усети как гневът се надига в нея, докато изтича и ги приюти в прегръдката си. Усети как Елспет конвулсивно се разтрепери, а после започна тихо и неутешимо да хлипа.

— Всичко е наред, любов моя. Не се тревожи.

Момиченцето вдигна личице — бледо и озадачено.

— Той… Той не е моят баща! Това е някакъв фокус, нали? Само някакъв номер?

Чеси я притисна още по-силно и я помилва по главичката.

— Разбира се, Елспет — прошепна тя. — А сега трябва да си храбра и да изпълняваш всичко, което ти кажат.

— Но аз не искам…

— Всичко — повтори натъртено Чеси. Тя погледна предизвикателното изражение на лицето на Джеръми и отново каза: — Всичко. Разбирате ли ме и двамата?

След напрегнато мълчание, което продължи известно време, децата кимнаха. Андрю се приближи.

— Трогателна сценка, няма що. А сега децата трябва да си починат. Защото скоро, според мен, ще имаме гости.

При тази вест ръцете на Джеръми се свиха в юмруци.

— Никога няма да успееш, чуваш ли? Никога!

Лицето на Андрю са свъси.

— Отведи ги, Луиза. Ще трябва да ги науча, че децата могат да присъстват, но не и да участват в разговора.

Докато Луиза ги набутваше обратно в съседното помещение, Андрю пристъпи към една прашна маса, близо до вратата.

— Ако не се лъжа, именно това търсеше из целия Лондон?

Отвори облицована със сатен кутия и извади инкрустиран със скъпоценни камъни правоъгълен предмет. Есмералди, рубини и диаманти проблеснаха на светлината, която се процеждаше през прозореца.

Освободи изработените от слонова кост закопчалки, а след това отвори на случайно избрана страница. Там двама любовници се смееха, наслаждавайки се един на друг, сред градина от божури. Безгрижно продължи да прелиства страниците, изрисувани с ярките цветове на скъпоценни камъни, по които любовници бяха застинали в чувствена наслада.

— Вдъхновяващо е, не смяташ ли, скъпа? — Хладни очи наблюдаваха лицето на Чеси. — Почти съжалявам, че не разполагам с повече време… — Прокара ръка по бузата й, по долната й устна. — Да… Мога да разбера защо брат ми е бил заинтригуван от теб. След като приключим тук, ще се посветим на тази книга, ти и аз. Тя предлага безброй забавления. — Отново същата студена усмивка. — Луиза може да потвърди.

Чеси преглътна, стараейки се да запази спокойствие.

— Как… Как я откри?

Тъмнорусите вежди се стрелнаха нагоре, подигравайки се на нейния опит да отвлече вниманието му.