Кристина Скай - Перлата на любовта

Ако успее да ни намери.

Андрю я дръпна напред, през разлюлените стъбла на цветята.

— Да, беше инсценирано. Отклонявах средства от Севъноукс от години и бях натрупал прилична сума, която ме чакаше в Ямайка. Затова беше време да се освободя, да се откъсна от вечно подиграващата ми се сянка. За тази цел Андрю Морлънд трябваше да умре. Злополука с каретата ми се стори най-доброто, тъй като човекът, облечен в моите дрехи, щеше да е размазан до неузнаваемост от падането на каретата долу на брега.

Докато я дърпаше напред, Чеси си позволи да хвърли незабелязано поглед назад, към долината. Нямаше следа от коне или преследвачи, но пък Тони едва ли щеше открито да ги преследва.

— Но как „смъртта“ те освободи от брат ти? Ти беше графът, в крайна сметка, не той. Нали след твоята смърт собствеността в Съмърсет и Севъноукс минават в негово владение, поне докато Джеръми порасне. А ти оставаш само с трохите. — Опитваше се да го провокира, да го предизвика. Всичко, за да го извади от равновесие и да разруши внимателно обмислените му планове.

— Трохи ли? — Андрю размаха юмрук пред лицето й. — Ти двадесет хиляди лири трохи ли ги наричаш?

Чеси премигна.

— Но как…

— Внимателно пипах, ето как. Първо, продадох картините и среброто, след това бижутата. Освобождавах се от парче земя тук, нива или две — там. И всичко това бавно, за да не бие на очи. Баща ми беше умен, разбираш ли? Много добре познаваше пороците ми. Преди да почине, сложи законни ограничения колко собственост или предмети на изкуството могат да бъдат продадени от имението. Искаше Севъноукс да премине непокътнато в ръцете на внука му. — Андрю се изсмя. — А на всичкото отгоре брат ми взе, че не загина на Пиренейския полуостров и се върна. Бях се надявал да умре там, но той се върна невредим, да го вземат дяволите! Трябваше да изчезна, преди да е открил липсите.

Почти бяха достигнали върха. Пред тях стоеше брулена от времето вятърна мелница с широки, бели криле. Стояха огромни, мълчаливи и неподвижни на фона на изгряващото слънце.

Толкова малко време…

— Защо се върна? Не може да си похарчил всичките двадесет хиляди лири?

В този миг той се обърна, придърпвайки Чеси до себе си.

— Дребните ти сметчици са много трогателни, скъпа. Цялото това помайване и разсейване няма да промени нищо, искам да не разчиташ на това. Но ще бъда великодушен и ще отговоря на въпроса ти. — Очите му светеха. — Причината да се върна е една-единствена — да унищожа малката си сянка веднъж завинаги.

— Но Севъноукс никога няма да бъде твой. Ти си мъртъв! Ако се върнеш, ще трябва да обясняваш как и защо…

О, аз няма да се върна, скъпа Франческа. Да се върна истински никога не е било част от плана ми. — Той прокара пръст по гладката кожа на гърдите й, които буйно се надигаха под украсеното с дантела деколте. — Не, имам далеч по-добра идея. Просто ще заема мястото на брат си. Ще стана Антъни Морлънд. Съвършеното отмъщение, не намираш ли?

— Никога няма да успееш!

— Нима? Аз пък мисля обратното. — Ръцете му се спуснаха по-надолу, обгръщайки гърдите й. — Само след седмица ще притежавам всичко негово, дори страстната му малка женичка, стенеща в леглото ми.

— Никога.

— О, да, скъпа Франческа. Ще поставиш крехката си ръчичка в моята и ще се усмихваш трепетно, когато свещеникът ни обяви за мъж и жена. А след това ще ме последваш чинно горе и ще се съблечеш, предлагайки ми всички удоволствия на голото си тяло. — Притегли лицето й към своето и се взря в очите й. — Защото, ако не го направиш, ако ми се противопоставиш по какъвто и да е начин, онези две сладки дечица, които толкова харесваш, доста ще пострадат.

Чеси залитна ужасена. Видя в безизразните, бездушни очи, че всичко, което казва Андрю, е истина. Ако не бъде особено внимателна, той ще изпълни всичките си закани.

— Не е възможно! Ти… Ти няма да посмееш!

— О, напротив. — Усмихна се той студено. — Съществува още една причина, поради която изцяло ще ми се подчиняваш. Още нещо, което ще те кара да се държиш както трябва, скъпа моя. Нима я забрави толкова бързо? Тя е единственото, което би успокоило гадните приятелчета на баща ти.

Очите на Чеси се разшириха.

— Книгата? Книгата на насладите ли? Ти ли я притежаваш?

Андрю Лангфорд отметна глава и се изсмя.

— Разбира се. Наложи се доста да се потрудя, но накрая успях. Книгата бе лебедовата песен от моя план. Веднага щом научих, че брат ми я търси, постарах се да я открия. Търговец на предмети на изкуството от Макао ме насочи. Платих му много богато за съдействието, разбира се, но се оказа, че човечецът имал неизлечимо влечение към пиенето. Падна от един покрив и умря на място, трябва да ти съобщя с прискърбие. А други свидетели няма, което прави нещата много по-безопасни, не намираш ли?