Кристина Скай - Перлата на любовта

С кранчето на окото си Чеси зърна вратата на склада да се отваря. Две детски личица й се усмихваха, а след това в сянката се появи трето.

Лицето на войн, когото не бе виждала от времето, прекарано в Шао Лин.

Той й даде знак с глава да не реагира и с мълчалив жест посочи към Луиза, която лежеше вързана и със запушена уста в далечния край на склада.

Надеждата у Чеси се възроди.

В следващия миг извика, тъй като пръстите на Андрю сграбчиха ръката й и той я помъкна към вратата. Там я задържа, стискайки я здраво.

— Много добре. А сега можеш да получиш една последна целувка. Да не кажеш, че не съм великодушен. А ти, Антъни, недей да правиш глупости. Заради децата, нали разбираш?

Чеси усети как сърцето й се свива. С периферното си зрение видя децата да изпълзяват от прозореца на склада. Още няколко секунди и ще са в безопасност.

Трябваше да се погрижи да им осигури тези секунди.

— У него… У него е книгата, Тони. Знаеше, че тя ще те доведе тук, където той иска. Както доведе и мен.

Видя изненада да преминава по лицето на Тони, но той бързо я прикри.

— Моите поздравления, Андрю. Никога не съм вярвал, че си толкова изобретателен.

— Много неща не знаеш за мен, Антъни. Но се опасявам, че не разполагаш с достатъчно време да ги откриваш тепърва.

Елспет бе вече навън, а Джеръми пълзеше по изгнилия перваз. Чеси затаи дъх.

— Ще ти отстъпя Севъноукс — обади се Тони. — Ще се погрижа да го получиш без никакви уговорки. Дори ще се постарая да премахна съществуващите ограничителни клаузи.

— Дребна работа, скъпи ми братко. Трябва ми много повече от Севъноукс.

— Назови го. Ако мога ще…

Андрю Морлънд се изсмя.

— О, но това е нещо, което не можеш да споделиш. Защото аз искам теб, скъпи ми близнако. Твоето име. Твоята самоличност.

Заби по-дълбоко пистолет в гърдите на Чеси.

— Писна ми да ми се намесваш във всяко едно удоволствие, да се натрапваш във всичките ми сънища. Все ти, предпочитан от нашата майка. Този, за когото баща ни тайничко мечтаеше да го наследи един ден. Дори преспа с жена за пръв път преди мен — точно тук, върху сламата в склада. — Очите му блестяха. — Не помниш ли? С Моли, похотливата малка щерка на мелничаря.

— Моли не се спираше пред никой с панталони. Докато стана на седемнадесет, се бе любила с мен и с всеки друг мъж по земите на Севъноукс. И с теб в това число.

— Точно така, скъпи братко. Но след като получи теб, не искаше повече дори да ме погледне, по дяволите.

Чеси видя Тони да се намръщва и очите му да се стрелват на дясно.

Разбра какво е видял и в знак на потвърждение съвсем лекичко кимна.

Антъни Морлънд се придвижи малко напред.

— Жалко, Андрю. Не съм подозирал за това. Ако знаех, може би нещата биха се развили по друг начин.

Направи още една крачка.

Похитителят на Чеси моментално реагира. Спусна пистолета до ребрата и натисна толкова силно, че тя се сви.

— Не се приближавай повече. Недей, ако не искаш децата да заплатят за твоето безразсъдство.

— Децата ли? — попита Тони с хитрина в гласа. — Но те вече са в безопасност, Андрю. В момента стоят отстрани на мелницата. Всъщност излиза, че кроежите ти отново се провалиха.

С проклятие на уста близнакът му хвърли поглед през рамо.

Чеси се нуждаеше точно от такова разсейване. Тя се изви настрана, удари косо с длан врата му, а след това заби крак в слабините му. Без да си поема дъх, тя се хвърли напред, стискайки зъби, докато се спускаше надолу по дървените стъпала на мелницата. Големите криле вече се движеха бързо и силната въздушна струя я удари в лицето.

Чу Андрю да простенва, а след това — изстрел от пистолет.

Куршумът улучи Тони право в крака, точно на същото място, където бе ранен при Саламанка. С див вик Чеси се втурна под прииждащото крило и успя да подкрепи Тони в мига, в който залитна.

Дочу как вътре в мелницата брат му се надигна, опирайки се на неустойчивата масичка.

— Залягай, Чеси! — изръмжа Морлънд и се дръпна назад, събаряйки я на земята в момента, когато се чу втори изстрел.

Усети как трепва, как бие сърцето му, докато я притискаше към земята. Усети нещо лепкаво и мокро по рамото си.

— О, Тони, той…

— Изчезвай оттук! — нареди той грубо. — Веднага щом се поместя, притичай отстрани на мелницата. — Стискайки зъби, той се претърколи настрана и се изправи на крака. — Излез, Андрю! — свирепо извика той. — Или и сега се страхуваш от мен, както винаги?

Псувайки, Андрю се появи на прага на вратата. Подпирайки се на рамката, той отново се прицели. Този път куршумът не попадна в целта, а профуча през редиците алени лалета.