Мики Спилейн - Аз съм съдът!

Кайнс се блъсна в дивана и замря върху него. През това време обаче Джордж явно се беше посъвзел защото взе да ми се дърви.

— Ако обичате, спрете мистър Хамър. Отидохте твърде далеч. Аз имам достатъчно влияние в общинската управа…

— Знам — прекъснах го аз — Ще наредиш да ме арестуват за нападение с телесна повреда и ще ми отнемат разрешителното. Само че след като го направиш, не забравяй на какво ще заприлича лицето ти след като те срещна. Някой вече ти е обработил носа, но това ще е нищо в сравнение с онова което ще последва. А сега си затваряй голямата уста и ми отговори на няколко въпроса. Първо, по кое време си тръгнахте снощи?

— Около един или малко след това — изрече враждебно Джордж.

Това съвпадаше с показанията на Мирна.

— Къде отидохте след като излязохте?

— Слязохме долу до колата на Хал и се прибрахме направо у дома.

— Кои сте тези „вие“?

— Хал, Мирна и аз. Оставихме я до апартамента й и се прибрахме в къщи след като оставихме колата в гаража. Питай Хал, ще го потвърди.

Хал ме изгледа. Не беше трудно да се види тревогата му. Очевидно за пръв път се забъркваше в нещо толкова сериозно като убийство. Никой не обича убийствата.

Продължих с въпросите си.

— И после какво?

— О, за бога, пийнахме по едно и си легнахме. Какво друго мислите че сме правили? — запита Хал.

— Че откъде да знам. Може да сте се изчукали за лека нощ.

Хал щръкна отпреде ми с почервеняло от гняв лице. Бутнах го леко с юмрук в лицето и той си седна обратно на дивана.

— Или пък — продължих аз — не спите заедно. Което означава че и единият и другият сте имали достатъчно време да изкарате колата от гаража, да се върнете в града, да пречукате Джак и да се приберете без да ви види някой. Ако пък спите в едно легло може да сте го свършили заедно. Сега разбирате ли какво имам предвид?

Ако си мислите че сте в безопасност, забравете го. Аз не съм единственият който ви е взел на мушката. Пат Чеймбърс също си е извлякъл всички необходими заключения. Скоро ще бъде тук, така че имайте готовност. И ако който и да е от двама ви се окаже кандидат за електрическия стол, то по-добре е да ви прибере той, защото тогава поне ще имате шанса да преживеете до края на процеса.

— Някому съм нужен тук ли? — дочу се глас откъм вратата. Мигновено се извърнах. Пат Чеймбърс беше застанал на прага с неизменната си усмивка.

Махнах му да дойде.

— Да, ти си главната тема на разговора ни.

Джордж Калецки стана от натруфения диван и закрачи решително към Пат. Отново беше заел бойна поза.

— Офицер, настоявам незабавно да арестувате този човек тук. — изкрещя той. — Нахлу с взлом в дома ми и оскърби мен и моя гостенин. Вижте раната на челюстта му. Кажи му какво се случи, Хал.

Хал видя погледа ми. Видя Пат на десет фута от мен с ръце в джобовете очевидно без всякакво намерение за намеса. Внезапно проумя че Джак беше служил в полицията, а Пат беше полицай, и Джак беше убит. А никой не може да убие полицай и да се измъкне без да си плати.

— Нищо не се е случило. — каза той.

— Вонящ дребен лъжец! — извъртя се към него Калецки. — Кажи истината! Кажи му как ни заплашваше! От какво се страхуваш, от това нищожно копойче ли?

— Не, Джордж, — казах аз, — той се страхува от това. — и се завъртях към него с цялата си мощ на деветдесетте и пет килограма.

Юмрукът ми потъна до китката в стомаха му. Разплеска се на пода, като си изповърна и червата, а лицето му постепенно стана алено. Хал само гледаше. Можех да се закълна че за секунда мярнах на подутото му лице доволна усмивка.

Хванах Пат за ръката.

— Тръгваме ли? — запитах го аз.

— Да, нямаме повече работа тук.

Пат беше паркирал колата си под навеса на входа. Качихме се и той запали двигателя. Заобиколихме къщата по чакълената алея, излязохме на шосето и потеглихме на юг към града. Дълго време мълчахме, докато накрая наруших мълчанието.

— Нададе ли ухо на вратата?

Той ме погледна и кимна.

— Да, бях до вратата, докато им изнасяше лекцията. Мисля че им поднесе материала по същия начин, по който го бих направил и аз.

— Между другото, — добавих аз, — не си мисли че ти бягам. Просто ми се наложи да се откача от опашката ти. Какво направи той, обади ти се от входната врата или от бензиностанцията където оставих колата?

— От бензиностанцията. — отвърна той. — Не е могъл да разбере защо продължаваш пеша и ми се обади за инструкции. И наистина, защо продължи пеша?

— Това е много просто, Пат. Калецки по всяка вероятност е дал инструкции да не ме пускат на никаква цена в къщата след като е прочел написаното във вестниците. Прескочих оградата. А, ето я и бензиностанцията. Отбий тук.