Мики Спилейн - Аз, единакът!

Казах на дребничкия портиер зад бюрото, че искам да видя мис Смит и че е достатъчно важно, за да й звънне и да я събуди. Отначало не ми повярва, но аз му се усмихнах и човечецът повярва на мига.

Кармен вдигна домофона, поиска да говори с мене и когато й казах здрасти, ми нареди направо да се качвам горе. Портиерчето все още беше изнервено, затова я оставих да му обясни, че всичко е наред. То изтрака с ченета и ме придружи до асансьора, като не пропусна да ми покаже кой бутон да натисна. Казах благодаря и го натиснах.

Тя ме чакаше в малкото преддверие, отделящо апартамента й от асансьора. Каза ми:

— Здравей! Ако нямаш нищо против, какво те води тук?

Усмихнах й се:

— Търся къде да преспя.

— О — възкликна тя и разтвори широко вратата, — влизай!

Беше облякла шит по поръчка, дълъг, свободен халат и докато се движеше, той полепваше по тялото й така, че ставаше ясно колко спокойно е спяла — гола и съблазнителна.

Като всяко хубаво момиче тя не беше разчорлена след събуждането си, а устните й аленееха от червилото. Мина пред мене в хола — беше висока дори без обувки. Когато включи лампата в единия край на масата, сенките в стаята се разбягаха, което ме накара да се закова на място и бързо да се огледам, като по-скоро усетих, отколкото оцених скъпите мебели.

Кармен ме погледна озадачено за момент. След това разбра. Усмихна се мило и ми посочи фотьойл. Без да произнесе дума, тя поднесе питие, подаде ми го и седна срещу мене.

След това съвсем преднамерено кръстоса крака.

Искаше ми се да целуна устните и.

— Добре, единако, кажи какво искаш от мене? — Усмивката й премина в лек смях, който поразреди напрежението.

— Хлапе, можеш здравата да загазиш с това, което правиш.

— Имаш предвид кръстосването на краката ли?

— Не се занасяй.

Тя ми изпрати въздушна целувка през стаята.

— А сега сериозно, защо си дошъл?

— Натясно съм.

Усмивката й помръкна, а след това премина в смръщване.

— Полицията?

— Малко по-зле, сладурче. Белязан съм.

Нямаше нужда от обяснения. Трябваха й само няколко секунди, за да го премели, а след това в поведението й се промъкна някакво напрежение.

— Сериозно ли е?

— Съвсем сериозно. Вдигнали са всички на крак.

Очите й се присвиха замислено. Тя стана, взе чашата ми и я напълни отново. Докато ми я подаваше, каза:

— Ще ти олекне ли, ако ми разкажеш?

— Не, но ще го направя. — И й разказах.

Тя помълча известно време, а след това попита:

— Какво мога да направя за тебе, Райън?

— Прибери ме за през нощта. Никак не ми харесва да ме гърмят, докато спя, а всички места, където бих могъл да отида, са завардени.

— И това ли е всичко? — Тя се изправи и се загледа в мене, прехапала връхчето на показалеца си.

Аз също се изправих и отместих ръката й.

— Не, има и още, но не искам да ти се натрапвам, сладурче.

За миг тя остана в ръцете ми, без да помръдне. След това се притисна плътно към мене, беше топла, женствена, усещах тръпнещото й тяло.

Тя прокара пръст по устните ми, а след това по своите.

— Защо, Райън?

— Като за престъпник съм прекалено чувствителен.

Тя се повдигна на пръсти и ме целуна леко. Усмихна се, направи го още веднъж. Взе ръката ми между дланите си. Заведе ме до гостната стая и отвори вратата.

Сгуши се отново в мене.

— Аз също съм чувствителна. Искам да ми покажеш твоята чувствителност.

— Не сега.

Устните й бяха горещи и много влажни.

— Добре, не сега. — Тя докосна устните ми с езика си бавно и възбуждащо.

Усмивката й стана дяволита и тя започна да прави нещо с ръцете си. След това сви рамене и ми подаде халата, отстъпи и се усмихна отново. Обърна се, тръгна през осветения коридор и влезе в стаята си.

Когато отново добих способност да дишам, преметнах халата върху стола, взех си леденостуден душ и се пъхнах в леглото. Преди да заспя, мислите ми се въртяха около свежестта й, нейната полюшваща се походка, пищните й, но стегнати форми, които сякаш преливаха една в друга и танцуваха в приглушените, призрачни оттенъци на мрака и светлината. Брюнетка, помислих си аз, пищна брюнетка с леко червеникави коси.

Радиобудилникът до леглото се включи тихо. Докато се събуждах, бързо съобразих къде съм, а също така, че не бях включвал будилника. Вратата беше леко отворена и халата го нямаше, така че веднага се досетих кой е бил. Бележката до будилника беше кратка и гласеше: „Обади ми се, единако!“ И послеписът беше също кратък: „Изглеждаш много сладък.“ Леглото нямаше завивки, а в момента си бях точно за халат.