Мики Спилейн - Секс капан

— Ти си мъртвец, Куче — каза той с тих, пронизан от злоба глас.

Погледнах снимките — съвсем ясни и контрастни фотоси на Шийла Макмилън и мен, голи в голямото легло в къщата на плажа, в порнографска поза, която можеше да съперничи на най-добрата шведска продукция. Подадох ги на Хънтър и чух как сумти и ги къса.

— О, има много екземпляри — каза Дени. — Крос Макмилън също получи. Заедно с покупката на имота. Сега те е белязал, за да умреш. За жалост, понеже си незаконен, гробът ти няма да е означен. Като този на майка ти.

Когато го ударих, от лицето му изригна фонтан кръв и зъби, а преди да успее да се строполи го улучих с десния в ребрата, при което те изхрущяха като счупена кошница. Черепът му се удари в пода, но все още беше в съзнание, когато отново го изправих и откъснах едното му ухо. Опита се да изпищи с размазаната си уста, но се чу само немощно скимтене. След това припадна. Оставих го да падне и се обърнах към другите.

Те не гледаха мен. Вниманието им привличаше откъснатото кърваво ухо, от което висяха парченца кожа.

— Моят коз беше по-добър от вашия.

На Алфред му призля.

Пам промърмори нещо за лекар, но телефонът беше на бюрото и за да стигнат до него, трябваше да минат покрай мен. Никой не искаше да го направи.

След това се обади Марвин Гейтс:

— Аз направих снимките, Куче.

Помисли си, че ще умре и се зачуди защо не си правя труда да му видя сметката.

— Защо, Марв? — попитах.

Той сви безмълвно рамене, изчака няколко секунди и допи чашата си.

— Характерът ми е слаб. Говоря много, лесно се поддавам на натиск. — Вдигна чашата и се вгледа в нея. — Все ми е едно как ще постъпиш с мен.

— Не се безпокой.

Тогава и Веда повърна. Не се надигна. Гадостта просто потече от устата й. Очите й бавно се обърнаха нагоре и тя припадна сред собствената си мръсотия.

Марвин продължи да гледа чашата си и очите му за миг се проясниха.

— Крос Макмилън ще те убие, Куче. Не може да не го направи. Сега вече всички знаят за теб и жена му.

Посочих с палец останалите от семейството.

— Платиха ли ти добре за работата, приятел?

— Банковата ми сметка нарасна значително, с вноска в брой. Ако остана жив, ще мога да водя живот на дебел, мазен червей. Но независим.

— Ще останеш жив — уведомих го. — Бъди щастлив.

— Не знаех, че целта е да те убият.

Лицето ми изглежда му се е сторило доста странно, защото отново изпадна във вцепенението си.

— Не ме отписвай, преди да ме видиш аутопсиран, приятелю.

Лийлънд Хънтър събра документите и ги прибра в куфарчето си. Последва ме навън във вестибюла и пое шапката и шлифера си от иконома. Харви ме погледна със същата тайнствена усмивка и каза:

— Вече повиках лекар, сър. Чувал съм, че могат да правят чудеса с отделени от тялото части, ако се съединят навреме.

Качихме се в колата и след известно време спряхме. Лийлънд Хънтър реши, че е дошло време и на него да му призлее. Когато свърши, той избърса устата си, вгледа се в мен продължително и накрая каза:

— Къде можеш да отидеш сега, Куче?

Усмивката се върна на лицето ми и завих на следващия ъгъл.

— Как къде? Да се видя с Крос Макмилън, разбира се.

Малкият Фолксваген излезе от една пряка малко по-назад и продължи след нас около четвърт миля, преди да се изгуби. Убийците обикновено не използваха такива коли и се зачудих защо именно такава тръгна след нас недалеч от завода. Кара известно време след мен, после се изгуби. Следобедът бе сив и мокър, почти като привечер, но нощта все още бе далеч.

Арнолд Бел обичаше да работи нощем.

Аз също.

Пет дни. След това всички външни и вътрешни снимки в завода „Барин“ щяха да са завършени и екипът на филма щеше да се премести на други места и в закритото студио, за да допълни заснетия материал с голите сцени и всичко останало. В Линтън цареше някакво оживление и дух на охолство, сякаш градът никога по-рано не бе преживявал такова нещо.

Рекламата и рекламните агенции умеят удивително добре да манипулират умовете, така че усмихнатите лица на родените отново нямаха никаква представа какво им се случва. „Барин Индъстриз“ възкръсваше и не ги интересуваше нищо друго. Отново имаше нужда от способностите им и бяха готови да ги предоставят. Кошерът беше отворен — смучи от цветята, събирай меда. Царицата снася яйцата си, а търтеите са на своя пост. Само че не си даваха сметка, че пчеларят готви инсектицида.

Не му харесваше вкуса на този мед.

Акционерите спяха спокойно в леглата си, а малката стаичка се изпълни с мъже, понесли дипломатически куфарчета, натъпкани с доклади по производителността. Председателското място заемаше мъжът с белег на главата, който трябваше да ме убие, но ме гледаше от другата страна на масата с добродушно изражение на лицето, което не можех да си обясня. Знаех, че имаше достатъчно пари да поръча смъртта ми, ако се провалеше Арнолд Бел. Можеше да финансира и унищожаването на завода.