Мики Спилейн: Секс капан

Продължих да го гледам.

— Струва ми се глупаво, но ти много добре знаеше какво правиш, нали, копеле такова?

— Недей да умираш заради погрешни думи, Крос.

— Млъкни, тъпо копеле. Не се страхувам от теб. Отвори този скапан плик.

Разгънах плика и отворих капака му.

— Ти си собственик на целия „Барин“, съседе. Скапан полуакционер. Подарявам ти ненужна купчина тухли, проклета глутница старци, които се опитват да вършат някаква работа, къща, пълна с приличащи на конски задник роднини, някои договори, вече прехвърлени към другите ми заводи и… живота ти.

Хвърлих цигарата и прибрах плика.

— Все още мога да ти пробия главата, приятел.

— Не се опитвай — каза Крос. — Застанал си в сянката, но двама от хората ми също са готови. Ще те убият преди или след това.

По дяволите, пет пари не давах за тях. Извадих ръката си от джоба. Ставаше все по-тъмно.

Крос Макмилън излезе на светлото и вдигна поглед към големия стар часовник на кулата, после се усмихна. Бях собственик на най-голямата купчина боклук на света, защото той притежаваше всички пътища към нея и тя не бе в състояние да произведе нищо. Роднините ми бяха в Гранд Сайта — пияни и ранени, но утре щяха да изтрезнеят и да оздравеят, а живите същества щяха да изпълзят от купчината боклук, за да ме разкъсат, задето съм я съживил. И най-лошото ще настъпи, когато се изправя срещу лицата на хората — тъжните, мъртвешки лица, изпълнени с надежда само до преди няколко дни.

— Виждаш ли. Куче, нещата не винаги стават както искаме, нали? — чух глас зад себе си.

Обърнах се и видях Шарън, но очите й все още говореха, че ако тя не би могла да ме убие, с удоволствие би гледала, докато го прави някой друг. Протегнах машинално ръка, тя машинално я пое. Пръстите ми обвиха нейните. Беше махнала пръстена, който боядисваше кожата й в зелено.

— Той е мъртъв — каза тя.

— Нима не сме всички?

— Да. Всички сме.

Един мъж крачеше на светлото и подканяше с ръка излизащите да побързат. Видях лицето му и го поздравих:

— Здрасти, Стенли.

Стенли Крамър. От миналото. С него имаше още четирима.

— Мистър Кели, мадам — кимна той на Шарън.

— Кой ще им каже, Стенли? — попитах.

— Мистър Кели… всички ние вече знаем. Дявол да го вземе, не сме вчерашни. Живи сме отпреди теб, нали?

— Така е.

Един по един започнаха да излизат на светлината, така че виждах лицата им. Старчески, но усмихнати лица и в тях все още имаше младост, която сякаш казваше НЕ МЕ НАСТЪПВАЙ!, младост, която не беше борбена, а знаеща и можеща, отпечатана върху безумните сбръчкани усмивки. Стенли Крамър, избран за говорител, каза:

— Ние се досетихме какво търсиш. Братовчедите ти не можаха да го открият, но те дори не бяха сигурни, че съществува. Мислехме, че пакетът, който Джейсън даде на стария Пат, е само за запушване на уста, но ти дойде, започна да ровиш, а ние започнахме да мислим. — В ръцете му имаше кутия, в която можеше да се побере чифт обувки. — Ще ти обяснят как работи. Всички документи са тук. Това трябва да продължи живота на „Барин“ още много, много време.

— Кое, Стенли?

Чу се приглушен смях и той извади малко блестящо кълбо, с диаметър към пет сантиметра. Сребристият му метален блясък отразяваше мътната жълта светлина на лампите. Крамър се засмя и дръпна ръката си. Кълбото остана там, където беше.

Едва го докосна с пръст и то се понесе към мен.

— Антигравитационното устройство — обясни той. — Сега всичко е наред.

Някой пръдна.

Беше Крос Макмилън.

И тогава в старата дървена колона, точно между мен и Шарън се появи малка дупка, 22-и калибър — толкова близо, че би могла да улучи и двама ни, ако беше съвсем малко по-встрани, но никой не забеляза, освен Шарън и аз я дръпнах вътре, оставяйки приглушеният смях на победителите да звучи в дъжда.

— Куче.

Не ме викаше. Не искаше обяснение. Просто го произнесе. Угасих лампата и я дръпнах в малкия кабинет, откъдето се виждаше смеещата се тълпа в дъжда. Хората се отправяха към колите си.

Този изстрел не беше неточен. Беше много добре обмислен.

Махни се от тълпата — казваше той. Арнолд Бел е дошъл, за да поиска наследството си. Убиецът на убийците. Не ме карай да го направя по лесния начин, защото всички трябва да знаят, че сме се изправили лице в лице и ти просто не си бил на ниво. Цената се покачва, Куче. За моите убийства получавам далеч повече, отколкото ти някога си получавал за твоите. Не можеш да се отървеш от мен, дори не можеш да ме откриеш. Аз ще избера времето и мястото, а за да направя нещата още по-вълнуващи, бих могъл да очистя и русата красавица… колко хубаво ще звучи разказа ми за това как сте напълнили гащите заедно пред Арнолд Бел, който се смее и вече може да харчи парите си. Ще ми платят където и да съм — дори и в Мадрид. В Марсилия. В Истанбул. В Париж. Дявол да го вземе, дори и в Москва, защото ти си вън от играта, а аз съм вътре. Котенце, целуни задника на тигъра.