Мики Спилейн - Секс капан

По дяволите парите. Всички те имаха осигуровки и гарантирани пенсии и ако правителството запазеше социалната си политика можеха да получат дори повече — само че не искаха това.

Имаха единствено надежди и аз ги разбих.

Със сигурност на погребението ми щеше да има много хора.

И всички щяха да се смеят.

Запалих цигара и се облегнах на стената, за да го изчакам да излезе. Когато се появи, извиках:

— Здрасти, Крос. Чух че си искал да ме убиеш?

Той спря, каза на двамата с него да продължават, извади пура от джоба си и запали от огънчето, което му предложих. След като издиша дима встрани, отбеляза:

— Изразяваш се зле, Куче. Просто казах, че ще наредя да те убият.

— Не ти стига кураж да го направиш сам?

— Кураж имам колкото искаш, но защо да плащам сметката аз, след като можеше да го направи някой друг?

— И ти не се изразяваш правилно, щом толкова държиш на тези неща. Убийците ти сега трябва да са тук. Или си имал проблеми с наемането им?

Крос се усмихна и почувствах как се стягам. Не обичам приятелски нотки в гласовете при подобни ситуации, защото това означава, че гърбът ти не е толкова добре осигурен, колкото си мислиш и че си допуснал най-голямата грешка. Стиснах колта, без да го вадя от джоба си, но нищо не се случи, освен че Макмилън отново се усмихна и ме погледна прочувствено.

— Да излезем — каза той.

Оставих го да мине пред мен и когато се убедих, че е чисто, го последвах. Застанах отвън, пред голямата врата, до човека, който щеше да унищожи „Барин Индъстриз“ и гледах усмихнатите лица. Мислеха си, че светът е дошъл при тях, за да им снесе яйца и бяха приготвили кошници, в които да ги събират. Знаех как се чувствам — като нещо, пет килограма от което можеш да натъпчеш в торба за два килограма.

— Освободих ги — каза Крос.

Дори не му обърнах внимание. Чух думите, но не схванах смисъла. Дръпнах от фаса, запратих го в тъмното и се обърнах.

— Кого?

— Тези, които щяха да те убият.

— Дивотии.

— Имаш ли една цигара?

Подадох му пакета, запалих му и направих крачка назад.

— Можеха, не се съмнявай в това — заяви той.

— Може би.

— Мога да купя много такива хора.

— След известно време щяха да се уморят. Особено ако бях ликвидирал златната им мина.

— Не е съвсем така, Куче.

— Тогава ги пусни да действат. — Издухах дима право в лицето му, но той дори не мигна.

— Обичам да се отблагодарявам за услугите, които ми правят, съгражданино.

— Говори смислено.

— Оживя… защото ми подари жена.

— Приятел, ти не си поет. Престани да римуваш.

Макмилън се усмихна. Показаха се и зъбите му, а темето му леко почервеня, така че видях плешивото петно, което бях гримирал с тухлата. Но това беше преди години, а сега ме интересуваше единствено усмивката му.

— Ще живееш, Куче. Но това е всичко. Абсолютно всичко. Ти ми върна нещо, което съм искал през целия си шибан живот… да имам жена, която да ме обича сексуално. Ти знаеше, че беше фригидна, нали?

Не можех да разбера накъде бие.

— Мислех, че всеки го знае — отговорих аз. Исках само да направя постоянна цепка на главата му и Крос нямаше представа колко близо беше до това.

— Прав си. — Той се усмихна, дръпна от цигарата и извади от джоба си дебел книжен плик, сгънат небрежно на четири. Подаде ми го. — Шийла ме обича, Куче. Най-накрая спах с нея както трябва… за първи път. Дявол да го вземе, това дори не е точната дума. Даде ми всичко, което някога съм искал от нея. Ти я извади от онова състояние, каквото и да беше то. — Крос Макмилън дръпна от цигарата за последен път и пусна фаса в краката си. — Ще ми кажеш ли какво беше?

— Не.

Прииска ми се всички типове, застанали там, в дъжда, да си отидат у дома.

— Колко пъти е била с теб?

— Не много.

Играй играта си, глупако. Аз нямам време за игри. Става тъмно.

— Много ли я чука?

— Достатъчно, за да свърши вечерта.

— Добра ли беше?

— Виждал съм и по-добри.

Крос кимна.

Намираше се много близо до смъртта, но все още стоеше пред мен и сякаш не му пукаше, че става тъмно. Наоколо не виждах никой, който би могъл да ме очисти. Бях застанал в тъмното и държах в ръка армейския колт 45-и калибър. Ударникът беше изтеглен назад, в цевта имаше патрон, пълнителят беше на мястото си и имах още два резервни. Ако започнеше, пукотевицата щеше да бъде истинско пиршество. Само че нищо не искаше да започва.

— Шийла най-накрая започна да ме обича, глупако. Ти ми я върна. Всъщност тя винаги ме е обичала, но сега ме обича изцяло. — Дъждът изведнъж се усили и заплющя в лицата ни, но и двамата не му обръщахме внимание. — Странното е, че ти го направи. Лекарите не успяха. Шарлатаните не успяха. Никой не успя. След това се появи ти и всичко се промени. Благодарение на теб имам нещо, което не бях в състояние да купя.