Мики Спилейн - Секс капан

Едрият мъж дойде сам, както му бях казал, видя ме с пистолет в ръка и не направи никакъв опит да си играе със собствения, който висеше готов на колана му. Беше професионалист от висока класа и нищо не можеше да го впечатли.

— Навън — казах и го заведох при камиона. Оставих едрия да погледне какво има в лъскавия орехов ковчег и след това да го покаже и на Чет.

— Какво искаш, Куче? — попита едрият.

— Само ключовете от колата ти — отговорих аз.

Подаде ми ги. Погледнах Чет, после него.

— Ще ти разкаже страхотна история — казах. Спокойното му, безразлично италианско лице се обърна към мен. Видях тъмните му, престорено добродушни очи.

— Предпочитам да я чуя от теб.

— Краят още не е дошъл, приятел. Няма смисъл, преди да сме видели края.

— Знам какво ще напише Дик Лейгън. Вестникарският синдикат има достатъчно пари, за да купи всички факти от края на войната, когато започна да действаш ти. Добрали са се до всички по съответните канали и няма как да се измъкнеш от това.

— Може би трябва да поговориш с него — отбелязах.

— Няма да ме изслуша.

— Но няма как да не изслуша мен. — Спуснах ударника на колта, но задържах палеца си върху него. — Или армейската ми играчка.

Досега не го бях виждал да се усмихва истински и съжалих, че го видях. Погледна към тъмната каросерия на камиона и белите му зъби проблеснаха на ранната утринна светлина.

— Да запазя ли ковчега, Куче? Майка ми казваше „Не пилей, за да не изпадаш в нужда“.

— Запази го, Винсънт. Само че не за мен.

Гадният дъжд изглежда нямаше намерение да престане. Плискаше се в предното стъкло на колата и единствената ленива чистачка пред мен едва успяваше да го махне. Сутрешното движение по шосето вече започваше. Някакво едва пълзящо комби бе задръстило пътя и зад него се насъбираха облаците на нетърпението и нервите, които щяха да се опъват до скъсване през целия ден.

Шарън не поглеждаше към мен. Очите й бяха отправени към редиците автомобили, а ръцете й лежаха отпуснати в скута, сякаш изпълнени с безнадеждност и съжаление. Когато свих по разклона към Линтън, тя се обърна към мен за миг, сякаш бе взела някакво решение, после се отказа, поклати глава и пак се загледа напред.

Но нямаше да е в състояние да задържи всичко това в себе си — беше станала свидетел на твърде много неща и някак си смисълът им й убягваше. Знаех, че се опитва да достигне до отговорите сама, но безуспешно.

Когато най-накрая не издържа, заговори сякаш някой вадеше думите насила от устата й.

— Какво ще пише Дик Лейгън за теб, Куче?

— Има ли някакво значение?

— Преди… когато ми каза за… онези, другите неща, нямаше никакво значение. Само че този ковчег… Наистина ли в него имаше хероин?

— Съвършено чист, от най-добро качество. Може би най-голямата пратка, която е стигала дотук от много, много време насам. — Говорех тихо, с равен и спокоен глас.

— И беше твой? Изпратили са го на теб?

— Точно така, но сега получателят се смени.

— Не бих позволила това да се случи, Куче.

— Кое?

— Този… полицай. И дребният зъл мъж. Мръсните копелета, които продават тази гадост нямаше да ги има, ако някой не ги защитаваше. Бях свидетел и бих могла да ги улича. Струва ми се, че Дик Лейгън ще е готов да ме изслуша.

По дяволите. Нека си мисли каквото ще. Така е по-добре за нея.

— Ще ти трябват доказателства, скъпа. Не мисля, че някой ще види повече този ковчег. Лейгън не би се опитвал да отправи необосновани обвинения, а никой друг няма да потвърди думите ти.

Шарън се замисли, без усмивката да слиза от устните й и сякаш лицето й казваше, че няма да стане така.

— Каква беше цената ти, Куче?

— Никога не би повярвала.

— Не… Ще повярвам. — Погледът й отново стана студен и директен. — Милионите ли?

— Повече от това, котенце. Много повече. Това, което получих срещу този орехов ковчег с дърворезби, не може да се купи с пари.

— Кое струва повече от парите?

— Ако досега не си разбрала, никога няма да разбереш.

Все още не сваляше поглед от мен. Очите й бяха като тънки свредла, забиващи се в плътта ми.

— За теб, Куче. Кое е по-скъпо от парите за теб?

— Възможността да се прибера у дома. Да съм свободен. — щях да й кажа още нещо, но се улових навреме и млъкнах. Взирах се в пътя напред през дъждовните капки и изведнъж усетих, че очите й вече не ме бодат. Погледнах я за миг и видях, че изражението й се е променило. Някаква обърканост гризеше мислите й и я караше да се мръщи. Прехапа долната си устна и в ъгълчетата на очите й се появиха сълзи.