Мики Спилейн - Секс капан

Долових умора в гласа й.

— Ще ти предложа великолепна клауза за спасение, скъпа.

— Какво?

— Няма значение. Ще видиш какво имам предвид.

Бях играл на топка на улицата, а на ъгъла паднах от камиона за лед. Сега беше павирана, но тогава беше само отъпкана от обкованите с желязо колела на конските каруци и на старите камиони „Мак“, задвижвани с верига. По едно време на тротоара сложиха газови фенери и ние висяхме на напречните железа и триехме гърбовете си в стълбовете като маймуни, за да се показваме пред момичетата. Сега улицата не беше кой знае колко по-светла — мръсните електрически лампи едва осветяваха основите на стълбовете си. Спрях край бордюра пред една стара, порутена къща, на второто стъпало на която с боя бе написано „901“, угасих мотора и слязох. Шарън ме последва, без да каже нищо, след това мушна ръка в моята и леко я стисна. Ноктите й се забиха в кожата ми. Дланта й беше потна. Натиснах звънеца и зачаках.

Никой не отговори. Натиснах звънеца отново. Опитах трети път и тъкмо се канех да проверя дали е заключено, от тъмнината в единия край на верандата се чу глас:

— Защо се забави толкова, Куче?

— Ферис — промърморих тихо. — Фабриката ти тук не е особено представителна.

— Но продуктът е висококачествен, лесно се пакетира, търсенето е страхотно, а печалбите — огромни. Ще влезем ли?

Сега вече беше стар, но годините не му се бяха отразили много. Влачеше крака, но това беше театър и когато си даде сметка, че разбрах, котката у него взе превес. Косата му беше сива и мека, а дрехите му торбести и износени, но тялото му беше все така мускулесто и жилесто, което показваше, че старите навици не умират лесно. Бе поддържал формата си, въпреки че вече не му се налагаше.

Когато му представих Шарън, той разтри тила си с ръка — стар знак, който означаваше, че трябваше да го запозная със статуса й, преди да продължи нататък. Ако се намирах в притеснено положение и тя бе част от играта, беше готов да натисне спусъка на собствената си месомелачка. Вече ме предупреждаваше да се махна от линията на огъня.

— Браво, приятел — припомних си отговора и видях как се отпуска. — Сега тя е част от отбора ми — обясних след това.

— Разбира се. Времената са се променили, но всъщност изобщо не се променят. Каква беше онази френска поговорка?

— Колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите. Мислех, че вече не си жив, Ферис.

— Само вълненията умряха. Една сутрин се събудих и си казах, че светът не заслужава нито да го спасяваш, нито да го унищожаваш. При монотонното клане на времето дори изтънчената омраза и любовта към удоволствията се превръщат в чиста скука.

— Тогава защо се върна?

Ферис се отпусна на един стол и когато се облегна, износеното му вълнено сако леко се изду от пистолетите, които носеше от двете страни на колана си. Еднакви 9-милиметрови немски пистолети. Р-38, спомних си.

— Поради две причини — обясни той. — Най-напред, длъжник съм ти, задето получи онзи куршум вместо мен при последната работа в Берлин. Втората е чисто любопитство. Исках да видя как ще реагира един стар, оттеглил се професионалист, когато в скута му попадне големият.

— Не ме будалкай, Ферис. — В гласа ми се появи ледена нотка, която не можех да спра.

Той кимна и малките му очи се усмихнаха.

— Все още си умен, момче. Не трябваше да се отказваш. Да, наистина има още една причина. Светът се самозамърсява и скоро ще се самоунищожи. Можеш да обработваш боклуците, за да запушиш комините и да въведеш рециклиращи се бутилки, но никой не е в състояние да изчисти мръсотията, от която двамата бяхме част. Помислих си, че може би ще опиташ.

— Откога се интересуваш от екология?

— В деня, когато един млад човек, когото познавах и когото съм обучавал, ми каза, че придружава до Щатите пратка хероин за много милиони долари и че надушва грабеж. Уреди смяната, но не прояви достатъчно внимание и го убиха в един марсилски ресторант.

— И за всичко обвиниха мен.

— Нищо по-естествено от това. Нагласих всичко така, че да сочи към теб, но тъй като ти имаш репутацията, реших да ти предам щафетата и да те оставя да започнеш оттук. Прекалено стар съм, за да се забавлявам, парите и игрите за мен вече не означават нищо. Ти си достатъчно млад, за да се насладиш на всичко това. — Той погледна Шарън, все още усмихнат. — Освен ако наистина не си се оттеглил.

Можех да застрелям старото копеле в същия момент, но от цялата работа не беше изключено да излезе нещо забавно, така че му се ухилих с присвити устни.