Мики Спилейн - Секс капан

Чет щеше да види още повече зор, докато го обясни на мен.

Пурата, която Люси се опитваше да запали, беше скъсана на средата и не искаше да гори. Тя я изплю ядосано и затършува в джоба си за нова. Когато я запали, ми се усмихна криво.

— Като едно време, хлапе. Познаваш ли ги?

— Знам кой ги е изпратил. Какво стана?

Тя сви рамене, като че ли подобни неща й се случваха всеки ден.

— Нахълтаха преди около два часа. Изкараха акъла на Бет и момчетата.

— Какви момчета?

— Старият Стенли Крамър и Стони. Бет ги изпрати да изровят някоя помия за братовчедите ти. Намериха това-онова. Открили са едно от пострадалите момичета и то е написало писмо с всички подробности.

— Те добре ли са?

— Нищо им няма. Завързани са в кухнята.

— Слушай, Люси… не ми го разказвай на серии като по телевизията, нямам никакво…

— Спокойно, синко. Първо ми кажи какво ще правим с тия отрепки. Ако искаш, все още познавам някои хора, които…

— Остави това. — Минах покрай нея и след пет минути тримата бяха така завързани, че не можеха да помръднат, ако не решах аз. Намерих своята ютия, прибрах я и накарах Люси да седне. — Така. А сега ми кажи всичко.

Тя кимна към Блеки и дръпна от пурата.

— Този е приказливец. Много ти беше ядосан за нещо, Куче. Изглежда са ходили из града и са проверявали познатите ти, но не им е провървяло, докато не чули старият Джук да казва на Тод, че те е виждал, колко добро момче си бил и че имали нещо за теб. Джук се отплеснал и обяснил, че най-напред ще дойдат тук, а после ще потърсят и теб. Стенли и Стони дойдоха тук и изпратиха Джук да свърши някаква работа. Проследили са ги.

— Никой не ми се е обаждал.

— Опитваха се да те намерят.

— Не останах на никое място достатъчно дълго.

— Точно така. Решиха да те почакат. Дявол да го вземе, след като завързаха останалите в кухнята, единият от тези дори поигра на карти с мен. Копелето му с копеле мамеше и трябваше да се откажа. Знаеш ли колко ми струва тази лампа?

— Десет долара.

— Да, но тогава доларът беше долар.

Усмихнах й се криво и казах:

— Хайде да ги освободим от кухнята.

Страхът на Бет се бе превърнал във възмущение и тя бе готова веднага да ги залее с ведро вряла вода, но успях да я разубедя. Оставих я да ги изрита по главите един по един и да се наслади на приглушените стонове, които излизаха през запушените им усти. Крамър и Стони не искаха нищо подобно и се наложи да изпият по няколко солидни глътки от най-хубавия скоч на Люси, преди ръцете им да престанат да треперят. Също така не беше лесно да накарам Стони да си спомни къде е сложил писмото, но най-накрая го изрови от джобовете на едно старо яке, метнато на облегалката на стола.

Беше подробно, с места и дати, а в края се споменаваха още две имена на жени, които биха участвали в притискането, ако им се гарантира, че няма да пострадат. Самата тя била готова да свидетелства и в съда, ако нещата опрат дотам. Сега вече можех много сериозно да подпаля чергата на братовчеда Алфред.

Прочетох писмото и го прибрах в джоба си.

— Благодаря — казах след това. — ще ви се отплатя както трябва за това.

— Не искаме нищо, мистър Кели — обади се Крамър. — Освен завода „Барин“ да заработи на пълни обороти.

— Ще ми се да можех да ти обещая това.

— Каза, че ще опиташ да го направиш.

— Без съмнение. Само че от опита до резултата разстоянието е голямо.

— Но ще опиташ?

Кимнах.

— Дори и Крос Макмилън да се озъби?

— Ще ми той да беше единственият, който ми се зъби. Тези тримата са само началото.

— А когато Крос чуе какво е…

— Не ги е изпратил той.

Погледите на двамата се срещнаха, после се насочиха към Люси.

— По-лошо ли ще става? — попита тя.

— Няма да повярваш, скъпа — кимнах с глава към другата стая, където онези тримата цапаха с кръвта си килима на Люси, — че тази страна на въпроса изобщо не ме безпокои. Скапаният Макмилън притежава достатъчно власт, за да навреди на когото си поиска, а аз не мога да му попреча по никакъв начин. У него са парите и изпитва достатъчно силна омраза към семейство Барин, за да разруши всичко тяхно с искрено удоволствие.

— Майната му! — изръмжа Люси.

— Опитай се да го кажеш на цял град, пълен с хора, в чиито очи светят току-що запалени звезди.

— Какво ще правим с приятелите ти оттатък?

Усетих как устните ми се разтеглят в усмивка и освобождават тялото ми от напрежението.

— Обади се на Бени Сакс да дойде да ги прибере. Не знаете нищо, освен че са нахълтали тук и са направили каквото направиха. Имате четирима свидетели, които ще потвърдят историята.