Мики Спилейн - Кървав изгрев

Задейства се светкавично и изобщо не му отне време. Вестникът вече бе получил обаждане за случая. Имаше самоубийство с газ на този адрес. Името на човека бе Уилиам Копли. 36-годишен, неженен и на работа към агенция „Реймънд Уотс“ с главен офис в Ел Ей. Имаше още да ми казва, но аз просто го спрях и благодарих. Нямаше нужда…

— Отново ли трябва да тръгваш? — попита Рондин.

— Нямам избор. Нито е по мое желание — отвърнах.

Можех поне да я погледна… Но енергично облякох палтото, взех вече в движение добавъчно амуниции за 45-милиметровия. Грабнах и фотоапарата „Ролай“ с калъфа му. Тръгнах рязко.

Със затварянето на вратата чух, как Рондин изхлипа, но вече бях отново по ръба на бръснача, обратно в ада на джунглата…

Пред апартамента се тълпеше навалица от поне 25 човека, някои с пижами и хавлии, други с набързо навлечени дрехи. Униформен патрул и един пожарникар настояваха хората да се отдалечат, докато изветрее газта. Никой от тях не се забавляваше от ситуацията, а обикновените любопитни с нищо не помагаха.

Използвах прескартата си, за да мина покрай полицая и вляза в антрето. Дежурният от охраната само кимна при показването на документа и каза:

— Вторият етаж. Късно идваш. Повечето от пресата вече си отидоха.

— Бях на друго обаждане — отвърнах небрежно и се заизкачвах.

Вратата на апартамент 2-С беше широко отворена. Прозорците — също, но още можех да почувствам остатъците от газ. Прекрачих, махнах на репортерите, които записваха подробности от детектива, и отидох в кухнята, където на пода лежеше покритото с чаршаф тяло. Двама служители от моргата, чиято кола чакаше долу, вече се готвеха да вдигнат трупа на носилка. Двама пожарникари и друг детектив стояха наблизо, смееха се нещо, напълно нехаещи за смъртта, която бе толкова наблизо. За тях това си беше до болка позната история. Попитах:

— Мога ли да хвърля един поглед?

Единият полицай сви рамене, кимна и продължи да говори. Човек от хората на моргата отметна чаршафа, за да мога да видя това, което бе останало от Бил Копли. Не беше красива гледка. А и никой не е в това положение.

Той лежеше по гръб точно до газовата печка с възглавница под главата и ръцете му бяха скръстени на гърдите.

— Странно, че искат да им е удобно, когато решат да умират — каза човекът, като посочи възглавницата. — Миналата седмица имаше двама такива. Единият дори се беше подстригал, избръснал и облякъл най-хубавите си дрехи. Сигурно за да спести усилия на погребалното бюро…

— Благодаря.

Човекът покри чаршафа и останките на Копли бяха качени на носилката. Детективът, който разговаряше с пожарникарите, приближи и нареди:

— Никакви снимки!

— Не си и заслужава. Какво се е случило?

— Един от наемателите подушил газ и се обади. Човекът е мъртъв твърде отдавна, за да можем да помогнем. Все същата стара и банална история.

Извадих бележник и писалка, и погледнах полицая:

— Уилиам Копли. Личната му карта го представя като застрахователен агент към агенция „Уотс“ — отвърна той на безмълвния ми въпрос. — Мисля, че е дошъл от Калифорния. Никой от съседите не знае нещо определено за него, а засега не сме се свързали и с офиса му.

— Защо го е направил?

— А, да. — Той посегна към масата и взе едно писмо. — Нямаше плик. Писмо, започващо със: „Скъпи Джо…“ от дама, подписана като „Фло“. Развалила годежа и се омъжила за някакъв си, в когото се влюбила внезапно. Писмото бе в ръката му, когато го намерихме.

Той ми го показа — една страница на евтина канцеларска хартия. Без име и адрес, писмото изглеждаше да е сгъвано няколко пъти. Подадох му го обратно:

— Лоша работа.

— Но и нищо ново. Затворил прозореца, включил фурната и котлона и си легнал. Поне си е направил труд да изгаси пламъка, иначе тук щеше да има страхотна експлозия. Обаче е забравил да изключи телевизора. Това може да свърши същата работа, като да запалиш цигара… Тези побърканяци не дават и строшен цент за това колко хора могат за си отидат заедно с тях. Аз лично предпочитам да скачат отвисоко. Невинаги, но обикновено е по-безопасно за всички…

Записах подробностите, имената на служителите и попитах отново:

— Имате ли нещо против да поразгледам?

— Не. Казах Ви, няма нищо особено. Само обикновени дрехи на ерген, а в хладилника няма храна дори за една котка. Тук е от около три месеца и вероятно се е хранил навън. Нищо чудно и за първи път да е ползвал печката…

Не ми отне много време да си съставя представа за Бил Копли. Вероятно най-доброто описание е именно „типичен ерген“. Но при наличието на факт, че е работил при Рей Уотс, не се връзвах на приказките за самоубийство. Всички, които работят в компанията на Рей, са бивши полицаи или служители на разузнаването. Тренирани, със здрава психика.