Мики Спилейн - Кървав изгрев

— Виж какво…

— Преди да правиш каквото трябва, колкото и да е важно, аз си искам брачната нощ!

— Рондин…

— Зная какво ще се случи! Веднъж видях да се случва, а сега зная и други неща за теб, които по-рано не съм знаела. — Тя се усмихна меко, изправи се с невероятната грация на някое животно от семейството на котките и с много бавно движение на раменете се освободи от палтото.

Под него имаше само черно бельо, ефирно и леко набрано по нея. Знаех, че е сложено специално за тази нощ. Беше така прилепнало, че се виждаше дори пулсирането на сърцето й. Идеалната симетрия на гърдите, гордо изправени над плътно прибрания корем, подлудяваше, а когато се обърна и тръгна към леглото, полюляването на ханша и извивката на бедрата й беше една огромна, неудържима любовна покана.

Тя дръпна покривката на леглото и потъна в него. Сложи глава на възглавницата, като ме наблюдаваше отпуснато. Знаех, че ще бъда покорен на невероятно вълнуващата, дива и безумно силна възбуда от всичко това. Веднъж, за да я спася, бях с нея. Сега тя искаше аз пак да я взема, и, както и миналия път, бе абсолютно уверена в способността си да го направи така, че да ме откаже от всяка мисълчица за отказ.

Отидох до нея и докоснах лицето й. Знаех какво ще направя.

И точно тогава телефонът иззвъня.

— Остави го! — тихо, но много настойчиво каза тя.

Аз вдигнах слушалката.

— Не мога — казах на Рондин, а в слушалката: — Тук е Талбът.

— Рей Уотс, Тайгър. Каза ми да ти се обадя, когато открия нещо. Чисто ли е при теб?

— Продължавай, Рей.

— Хванахме следата на тази Девъл от Сън Вали до Лос Анжелис. Междувременно четири пъти си е сменяла името. За известно време е работила за една компания от филмовата индустрия. След това е била в „Ел Ей пръдакшънс“ като технически консултант под името Хелън Уелс.

— Защо си е сменила името?

— Ами смятаме, че не е искала публичност, или за да прекъсне всякаква връзка с миналото. В първите години наистина са й обръщали досадно много внимание. Даже прекалено.

— Има ли семейство в Русия?

— Явно не. Това е била една от причините да скъса с всичко.

— Къде е сега? Преди седмица са завършили един филм и тя казала, че си взема отпуск. Една жена, отговаряща на описанието, е взела самолета в 11:05 от Лос Анжелис директно до Ню Йорк, миналата сряда. Предполагам, че е някъде наоколо, близо до теб. Искаш ли да проверя там?

— Не. Ще стане по-бързо, ако аз сам го свърша.

— О’кей. Виж, сега… Проверих приятелите й. Имала няколко близки, които редовно са я посещавали в Сън Вали, за да карат ски, и те всички говорели чужд език. Най-вероятно руски. Тя много е обичала родния си език, така че ще проверя, ако се сещаш какво искам да докажа.

— Схващам картинката.

— Докато е била там, е работила с един от служителите на хотела, който стрелял с лък. Станала специалист по лъка само за няколко седмици. Спортистка от класа. Можеш да провериш.

— Разбрано. Някакви политически пристрастия?

— Откъм тази страна няма нищо. Била е атакувана от няколко групи, които са искали да използват бягството й за собствени цели, но тя не е пожелала да има нещо общо с тях. После е подала документи за гражданство.

— Под какво име?

— Нейното собствено.

— Адрес?

— „Чуенга“ 165; Лос Анжелис.

— Очакват ли я да се върне?

— „Ел Ей пръдакшънс“ започват нов филм точно след два месеца и планират тя да участва. Нещо, свързано пак с олимпийските игри. Освен че е технически консултант тя е и дубльорка за главната роля. Щели са да използват нея за ролята, но вече била дадена предварително, а нашата дама е от редкия тип, които нямат желание да бъдат непременно изтъкнати актриси.

Помислих си за друго възможно обяснение на този факт, но не казах нищо. Рей продължи:

— Бил Копли получи инструкции да подхване следата в Ню Йорк. В случай, че не се свържа с теб, обади му се ти в нашия офис там. Може вече да е попаднал на нещо. Има апартамент на 17-а улица в Ийст Сайд.

— Добре, Рей. Още сега ще му се обадя.

Затворих, взех указателя и намерих агенция „Уотс“.

Не очаквах отговор и не получих. След това набрах домашния номер на Копли и при второто позвъняване някой вдигна телефона. Гласът беше сдържано предпазлив и каза:

— Да?

— Бил Копли, моля.

— Кой го търси?

— Няма значение, по работа. Свържете ме с Бил.

— Разбира се, но…

— Забрави, приятел — отсякох и затворих. Просто за да съм сигурен, набрах Уоли Гибънс в офиса му, намерих го веднага и го попитах дали става нещо на адреса на Копли.