Мики Спилейн - Кървав изгрев

— До какво се добра? — попитах направо.

Не ползваше нищо записано. Точно по правилата. Никой от професията не си позволява този лукс, освен ако е кръгъл идиот.

— Хукър ги е видял да излизат от друга сграда. Очевидно са свързани някак. Джеймс ги е проследил до Чембърлейн Хаус.

— Как го е направил?

— C едно от нашите таксита. Със свалена табела.

— Добре.

— След това ми се обади. Отидох там, представих се за камериерка. Гейбън Мартрел не е регистриран, но заема стая в североизточния ъгъл на деветия етаж, който постоянно се държи от компания „Делта Феникс“. Проверих ги. Фирмата минава за законна. Имат офиси навсякъде на Юг и Запад, четири големи предприятия, дори регистрирано лоби в Вашингтон. Движат много сериозни контракти с правителството за аеро и космическо оборудване.

Кимнах и обмислих. Добре са го реализирали.

— Колко човека са с него?

— Двама в стаята и един в асансьора. Той е агент, когото разпознах, занимаваше се с наркотици от Департамента по финансите.

— Значи той все още е един от тях?

— Дори едната от камериерките на етажа е въоръжена. Убедена съм, че е поставена сега.

— Нещо друго?

— Край на доклада — заяви тя и кръстоса крака. — Какво искаш да правя сега?

— Дръж връзка с Нюарк Кънтрол. От тук нататък е моя работа. Ще намеря Върджил и ще ви освободя — теб и другите. Съмнявам се дали ще ми потрябвате пак, но никога не се знае…

Очите й просветнаха с дълбок, пронизващ нюанс на зеленото. Тя ме погледна косо, а усмивката й заигра закачливо в ъгълчетата на устата.

— Върджил каза, че може да съм ти нужна и сега…

— За какво?

— Днес не трябваше ли вече да си младоженец?

— Да, по дяволите.

— Ако ергенското ти положение те притеснява след цялото това очакване на момента, и ако ще окаже влияние на работата ти, аз мога да попълня някои липси. Едно отпускане на напрежението в интерес на работата… Даже много добре ще се справя, трябва да знаеш. По-добре от повечето… младоженки.

Не можах да не се разсмея. Та тя изобщо не се шегуваше!

— Е, със сигурност може да се заяви след това, че Мартин Грейди е много добър към наемните си служители, но предай, че не страдам чак толкова. Не съм страдал и сега не смятам да почвам.

Тя се нацупи.

— А аз си мислех, че ще намеря един истински тигър… Изгладнял…

— Някой ден може би, но не сега. Не си падам по секс, правен по служебно задължение.

— Може да се окаже много забавно. Последен шанс?

— Само засега е последен шанс. Ако те искам, ще те взема.

— О’кей, Тайгър Мен! — каза тя. — Ще очаквам да видя тъмните ти ивици на тигър някой ден…

— Ще се появят ясни и ярки — казах й, докато си тръгваше.

Валеше. Проклятие, изглежда, че в Ню Йорк винаги вали. Не силно, просто леко пръска, но е неприятно, ако не си подготвен. Но поне задържа хората да не плъзнат по улиците. Когато вали, можеш да вървиш до Бродуей дори и там, където обикновено тълпата се събира пред Метропол и задръства уличното движение. Сега там имаше само няколко идиоти. Вътре гърмеше страхотен трясък при барабаните и един, който си е издухал акъла преди десетина години, сега надуваше тромпет. Но не тези места ми трябваше да видя. Няколко сгради по-надолу, на половин пресечка е Чембърлейн Хаус, а там горе в сградата бе човекът, който наистина исках да видя.

Има едно изключително преимущество, работещо за нашата организация. Въпреки че е формално цивилна, тя е съставена от професионалисти и сме толкова здраво финансирани, че няма нещо, което да не можем да купим. Никой не може да даде повече пари от нас и изобщо няма проблем, с който да не можем да се справим. Когато Мартин Грейди основал организацията, е било от чист патриотизъм и дълбоко отвращение от начина, по който упълномощените служби са били принудени да действат — спъвани от политическа нерешителност, лична алчност и абсолютна глупост. Но ние сме най-големите — от суперкласа! Ако някой не направи нещо да запази организацията каквато е, Съединените щати ще се окажат изпохапани и сдъвкани на парченца от ония с железните ръце оттатък — единствени в света от нашия клас и калибър.

И в този случай използвах магията на парите, за да получа каквото ми трябва.

Оскар Макдауъл работеше на звънците в стар, известен хотел, и имаше връзки по целия град. Вършил е някои нещица за нас и по-рано; знае как да действа и с пари в ръка да купи услуги. Разполагах с каквото ми е нужно за по-малко от час — достъп до стая на деветия етаж, чийто наемател е на театър и не се очаква да се върне преди полунощ. Аз и Ърни Бентли направихме дупликат на резервния ключ и върнахме оригинала на момчето, обслужващо стаите.