Мики Спилейн - Кървав изгрев

Сега запомнете добре вие, тримата, и го предайте нататък! Никой не може да ни спре! Ще действаме, докато смятаме, че е нужно, а вие правете каквото трябва. Ако трябва да премахнем някой, за да се оправи заплетена ситуация, ние ще сме щастливи да го направим. Както и досега. Всички сме опитни професионалисти и вие, момчета, има какво да научите от нас. Много пъти ви опазихме да не си изгорите задниците и при тези действия загубихме маса хора. И никой не може да ни спре. НИКОЙ! А сега давай по същество, или върви да се гръмнеш!

За миг си помислих, че Рандолф и Уотфорд наистина ще експлодират. И двамата гледаха адски свирепо, а лицата им пламтяха от яд. Само Катър си седеше спокойно и ми се стори, че дори се усмихва. Накрая, след мъчителна пауза, Рандолф каза:

— Може би ние наистина можем да ви спрем, Тайгър. Точно сега. Веднага. Можем това, Тайгър! Можем дори да ви отстраним от играта.

— Как?

Знаех какви ще ги разтяга и съзнавах, че ако поиска, наистина може да го направи.

— Ти си проникнал в хотелската стая в Чембърлейн…

— И какво от това?

Не ми обърна внимание и продължи:

— Гейбън Мартрел ни даде подробно описание и те разпозна на снимка. Човекът от асансьора — също. Мартрел е пазен там, докато не бъде официално потвърдено политическото му убежище. Има неуредени формалности. Междувременно го охраняваме и твоите действия погазват установените правила.

— Дяволски много време ще ти трябва, за да го докажеш.

— Така е, но пък можем да те задържим достатъчно дълго, за да блокираме и забавим каквото и да си започнал или намислил.

— Ще бъде чудна историйка за заглавията на вестниците…

— В този случай дори и ние можем да си го позволим…

— Възможно е — признах неохотно.

Рандолф се ухили направо злобно.

— Само си представи, че се пробваме, Мен. Няколко дни в пандиза ще ти дойдат направо много добре. Отрезвяващо…

Но и аз на свой ред можах да се усмихна широко.

— Все още не сте ме питали.

Рандолф се намръщи.

— Какво?

— За каквото сте дошли. Защо НИЕ се интересуваме от Мартрел?

— Добре, защо?

— Защото дори да му приложите всички трикове и обработки от създаваното на разузнаванията до наши дни, той е достатъчно натрениран да не ви изпее абсолютно нищо. Просто точно на вашите хора нищо няма да снесе. И вие го знаете… Ще пази цялата огромна информация, като в стъклен сейф, който можем да счупим, но и да загубим с това безценното му съдържание. Той дори не трябва да се притеснява. Нищичко не можете да направите, за да го накарате да говори.

Попритиснах ги и той го разбираше. В ума си прехвърляше всички факти с надежда късметът да заработи за него. Каза:

— Предполагам, че ти можеш.

— Има начини…

— Знаем някои от начините ви. На няколко места оставихте доста тежки поразии зад себе си. Мъртви или съсипани хора…

— Но те проговаряха. Самите те бяха правили същите неща на другите. Толкова ми е мъчно за тях, колкото на теб за Хитлер.

— Но ти няма да направиш това.

Продължително го изгледах.

— И не е необходимо.

Уотфорд се облегна назад и скръсти ръце. Попита с безразличие:

— От какво всъщност се интересувате, Тайгър?

— Вече ви е ясно. От същото, от което и вие.

— Ако не ни кажеш нещо повече, няколко дни ще си извън играта.

Не се шегуваха. Трябваше да им подхвърля някой кокал. Казах:

— Един човек умря тази вечер. Видимо „самоубийство“ с газ… Името му е Бил Копли, работил е за агенция „Уотс“. Никой не знае с какъв случай се е занимавал, но може да се натъкнал на нещо, засягащо Мартрел. Бих ви предложил да проверите и ключалката на вратата за насилствено влизане и да огледате тялото за възможно инжектиране c някакъв седатив. Това го е държало неподвижен, докато газта го убива. Аутопсията може да покаже какво е използвано, но ви трябва най-добрата лаборатория, защото газта прикрива следите. Бих казал, че убиецът е отворил вратата, душил го е с възглавница до изпадане в безсъзнание, инжектирал е нещо и е „аранжирал“ сцената за очевидно самоубийство.

Тримата се спогледаха, смилайки с усилие за какво им говоря.

— Полицията знае ли това? — попита Уотфорд.

— Не съм си правил труд да питам. Бях на мястото като репортер. Тяхна работа е да стигнат до същите изводи.

— А ти как си се свързал с този Копли? Познаваше ли го отпреди?

— Не. Той ми се обади и каза, че има нещо, което може да ме заинтересува, във връзка с човека. Даде ми името и адреса, но когато отидох да се свържа с него, бе вече мъртъв.