Мики Спилейн - Кървав изгрев

— Но си отишъл като репортер — бърза каза Рандолф. — Използвал си прикритие…

— Така правя винаги, приятел. Не съм в положение да поемам много рискове. Никога не се знае на какво можеш да попаднеш. Защо не се заинтересувате от този случай?

Рандолф стана и се отправи към телефона.

— Ще си взема един душ, докато търсите. Нещо против?

— Давай.

Добре използвах времето си, вдигах много шум, избърсах се и навлякох къси панталони. Когато излизах от банята, Рандолф тъкмо затваряше телефона.

— Какво научи от доклада?

Той отвърна тихо:

— Открили са следа от убождане на бедрото му.

— О’кей, ето ти отправна точка. Сега знаеш точно толкова, колкото и аз.

Томас Уотфорд стана, Катър го последва.

— Ако ни баламосваш, ще се върнем при теб!

— Как ме открихте този път? Проследили сте Едит Кейн?

Уотфорд се усмихна мрачно и кимна.

— Да. Твоята Рондин… He беше достатъчно хитра, за да заблуди Катър. Препоръчвам ти да не напускаш града. Навъртай се наоколо.

— Това и възнамерявам да правя, джентълмени. Сега, ако си тръгвате, мисля да „понатисна възглавницата“.

Те минаха покрай мен и само Катър си направи труда да кимне за „лека нощ“. Стопроцентовият професионалист при среща веднага познава другия, ако е такъв като него.

Намигнах му и заключих вратата, след като благоволиха да се изметат.

Но не си легнах. Събрах си багажа и се измъкнах през аварийния изход. Няма проблем да си прекъснеш регистрацията без много шум, само с десет долара за момчето от руумсървис. Настаних се в хотел „Брайем“ под собственото си име — Тайгър Мен, Колумбия, обадих се на Рей Уотс от уличен телефон и му разказах за края на Бил Копли. Наредих му да не споменава за задачата, свързана с Мартрел. Ако имаше въпроси, той щеше сам да си отговори на тях.

Рей бързо схвана положението и каза, че ще се погрижи. Безпокоеше го факта, че Копли не е оставил нищо като някакъв вид информация. Знаех, че и да преореш мястото, няма да намериш нищо. Ако убиецът е имал време, той е открил всичко, оставено от Копли и представляващо интерес, защото вече бях съвсем наясно, че си имаме работа именно с професионалисти.

Оставих слушалката, върнах се в хотела и се строполих в леглото. Беше тежък ден. Междувременно бях съобщил на Нюарк Кънтрол къде съм. След това заспах.

Тя можеше първо да се обади. Но не го направи. Вместо това почука на вратата в 12 часа на обяд, като ме изтръгна от един много тежък сън. Трябваше трескаво да измъкна револвера и едва след това отворих вратата.

Тя стоеше усмихната и в първия момент не я познах.

В този миг жената, която бях оприличил на мишка, представляваше една истинска мечта в тесен костюм и пелерина. Косата й — напълно руса, бе вдигната високо. Ан Лайтър е или най-голямото превъплъщение на дявола в женски образ, което съм виждал, или ненадмината майсторка на женското преобразяване. Признавам, че ме впечатли. Казах:

— Влизай. Не съм облечен.

— Така разхвърлян и с този револвер в ръката си идеалната корица за едно определено списание…

— Чудесно.

Тя затвори вратата зад себе си и пристъпи в стаята.

— Фирмата на Грейди не може ли да си позволи по добри места за живеене? Мисля, че изкарвам повече от теб. — Ан се усмихна и настани удобно във фотьойла. — И престани да се мръщиш.

— Такъв съм. Характер.

— Очевидно. Мислех, че мъж с твоята надареност никога не спи сам…

— Празни приказки, бейби. Какво става?

Тя поклати глава и си позволи да ми направи физиономия.

— Казаха ми какво става с теб. Не повярвах напълно. Как стоят нещата в Щатите, Тайгър?

— Здраво и непоклатимо, кукло. Да приключваме.

Посегнах за панталоните и ризата, навлякох ги, а тя изобщо не се притесняваше да ме наблюдава. Предимство е да бъдеш достатъчно възрастен, за да избираш сам времето и мястото. Тази жена може да ми въздейства и е по-добре да се пази. Някой ден ще направи погрешно движение или ще каже излишна дума, и ще си навлече нещо, което е последно и фатално. Може би.

Професионалистка като нея бързо преценява характера на всеки. Каза:

— Отначало ли да почвам, или да обобщя?

— Само най-важното.

— Добре. Пуснахме информацията през централата и ето какво се получи. Твоят приятел Рей Уотс е натоварил Копли да тръгне по следите на Соня. Той е проверил на летището, и попаднал на жена, която пътува под името Хелън Уелс. Имахме късмет — една от стюардесите я разпозна със сигурност. Не е имала проблем със смяната на името, защото момичето знаело историята й и сметнало, че желае анонимност. От летището е взела такси…