Мики Спилейн - Любовта с „Жената-дракон“

В едно обаче можете изобщо да не се съмнявате. Никой никога не е оставал разочарован JOT посещението си. Не след дълго и старият хангар се превърна в Свободен клуб както за офицери, така и за сержанти и редови войници. Там мъжете можеха да си позволят да бъдат мъже според своите собствени разбирания, можеха да преживяват отново и да обсъждат войната така, както те си пожелаеха, изобщо — можеха да забравят за онзи побъркан и досаден свят, който ги чакаше отвън. За тях това място беше фронтова линия, доброволен боен пост и жадуван отпуск.

Никой не се чувствуваше стар тук. Ако ли пък се случеше подобно нещо, той можеше винаги да намери скрито местенце в „Жената-дракон“, а тя щеше да го приласкае, да го утеши и да върне младостта му.

Няма и съмнение, че Върн Тайс много добре знаеше какво точно прави. Заведението имаше страхотен успех и въпреки че цените не бяха високи, войниците разполагаха с доста пари, затова накрая ние се оказахме с такава бомбардировъчна база, каквато нямаше никъде по света. Едва ли ще намерите друг бомбардировач, който да разполага с такъв огромен състав от редници и с толкова много сержанти.

А и едва ли, бога ми, местоположението на друга самолетна база е било пазено в такава строга секретност.

О, можете и да не се съмнявате, че женичките на домашния фронт надушваха, че нещо все пак става. Те ни молеха и ни се подмилкваха да им кажем къде се подвизаваме, но кой нормален мъж на този свят би дал на съпругата си адреса на своята любовница?

Тук трябва да ви кажа, че една жена все пак знаеше съвсем точно какво е положението. И тази жена беше Елейн Худ, която вече правеше голяма кариера в Холивуд — отмъкна един Оскар, но така и не можа да отмъкне Върн Тайс, независимо от старанията й, а, честна дума, тя действително доста се постара в това отношение.

Върн изобщо не беше наясно, че ситуацията е такава, но ние, женените песове, добре виждахме нещата. Онези, които веднъж са попадали в капана, по-късно си дават сметка за всички грешки и знаят как изглеждат скритите ями.

Едно обаче трябва да й се признае на нашата Елейн. Тя никога не ни предаде. Знаеше всичко за любовницата ни и можеше спокойно да пусне страхотна клюка в града, стига само да поискаше. Сладуранка си беше тя и макар и да не бе непорочно агънце в първа младост, винаги се държеше мило и проявяваше огромно разбиране. Елейн се сприятели с всички съпруги на първия екипаж на Дамата и даже ги сплоти в известен смисъл, защото на тях започна да им доставя удоволствие, когато са заедно, и не само това — те дори се събираха в местното клубче, за да вечерят и да си поприказват за нашия хангар.

Всъщност те дори дадоха съгласието и подкрепата си, когато Дребосъка, Вик и Хенри изтеглиха всичките си спестявания и започнаха да се занимават с производството на електронно оборудване (ние стигнахме до извода, че женичките го правят просто защото се страхуват да бъдат конкуренция на „Жената-дракон“). Лу Кубитски продаде магазина си, отвори спортна зала и натрупа сума пари. А пък Айрини, неговата съпруга, продаваше билетите за състезанията и дори твърдеше, че тази работа й харесва. Като си помисля само, с всеки от нас се случиха разни приятни промени.

Но нека да се върнем към Хангара на щастието — там, сред мочурищата, където риболовът ставаше все по-богат, уловът на патици също се увеличаваше и сигурно от целия щат щяха да се втурнат към това местенце, ако знаеха, че съществува. То обаче си беше наша тайна и никой от нас нямаше да я издаде. Върн си я караше по старому, но вече не изглеждаше така щастлив, както преди. Личеше му и всички виждахме промяната. Когато „полетът“ ни свършваше и хората от екипажа се отправяха към домашните си каюти, Върн се качваше в ягуара и обикаляше като самотен хищник из града. Понякога отиваше да види Елейн, но след тези срещи всички забелязвахме, че нещо го тормози отвътре. Случваше се дори да се сопне на някоя от женичките ни, за да ги накара да спрат все да го сватосват с Елейн и да ги оставят двамата да си живеят така, както искат. Какво пък, щом като момчето не искаше да се жени, трябваше да го оставят да си живее като весело ергенче от Военновъздушните сили.

Тъкмо по това време, към края на лятото, едновременно се случиха две неща. Елейн приключи с представленията си за сезона в Бродуей, а от Военната авиация решиха да възстановят използуването на базата „Елисън Фийлд“, която се намираше на около десетина мили от града. И така, Елейн се настани в един апартамент на Ейвъри роуд, точно на ъгъла зад нас, а военните настаниха петдесет бойни машини F-100 в „Елисън Фийлд“.