Мики Спилейн - Любовта с „Жената-дракон“

Здесь есть возможность читать онлайн «Мики Спилейн - Любовта с „Жената-дракон“» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Любовта с „Жената-дракон“: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Любовта с „Жената-дракон“»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Любовта с „Жената-дракон“ е малко известен и почти неиздаван разказ на Мики Спилейн. Изненадващ стил, неочакван от автор като Спилейн, който сигурно ще допадне повече на читателите на Джоузеф Хелър.
ИК „Д. ЯКОВ“

Любовта с „Жената-дракон“ — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Любовта с „Жената-дракон“», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Като се позамислихме малко, видяхме, че той действително беше прав.

Ето така всъщност започна втората сага за „Жената-дракон“.

А пък Елейн Худ наистина изпълни много професионално задачата си. Тя просто намекна, че ако момичетата „случайно биха могли“ да си вземат едноседмични отпуски, тя би желала да ги разведе из големия град на север от нас. Да бяхте видели само как девет съпруги дружно се залавят с такава охота и единодушие за нещо — направо не е за вярване. Е, ние естествено решихме да се заинатим в началото, за да ги накараме да се поизпотят малко и да пуснат в действие всичките си женски хитринки, но накрая великодушно склонихме да ги пуснем, като ги накарахме да оставят децата при някои от своите роднини, а после вкупом ги изпратихме до гарата.

Същия ден започна и нашият празник. Ние всички се върнахме при най-истинската ни любов, при единствената ни съпруга, „Жената-дракон“. Там, зад остарелите и излющени стени на стария хангар, ние я милвахме и я труфехме, докато тя отново заприлича на истинска красавица, каквато си беше и преди.

Само едно пипване на бутон, и тя оживяваше за нас. Потрепваше, когато докосвахме контролното табло, и ни говореше, щом включвахме микрофона. А благодарение на някакъв незнаен войнишки гений разполагахме и с механизъм, чрез който можехме да стопляме коремчето й през зимата и да го разхлаждаме през лятото.

Тъй като ние вече не бяхме бойци, а любовници за нея, щеше да бъде съвсем в реда на нещата да сменим тоалета на нашата Дама, а пък и по всичко личеше, че тя няма нищо против това. Хареса й, че вече ще си има бар, кокетни газови печки и един огромен хладилник. Масите и столовете също много й подхождаха, а телевизорът изглеждаше така, сякаш винаги си е стоял на това място.

Е как, разбира се, че се постарахме да запазим и нейния си характерен стил. Никакви крещящи цветове и други подобни безвкусици. С четките погъделичкахме малко кожичката й отвън, за да освежим оригиналните цветове и надписи. Няколко от старите й рани трябваше да се позашият наново, но от това тя се почувствува дори още по-добре.

Само след седмица ние я видяхме да сияе както преди, а след два-три месеца тя беше наша, изцяло наша, за да си я обичаме и да й се радваме така, както пожелаем. Ах, каква прелест беше нашият втори меден месец с нея! Доста преправяния трябваше да претърпят сватбените ни костюми, за да се поберем отново в тях, но важното беше, че успяхме да вземем униформите си обратно, а после почистихме плесента по кожата и лъснахме потъмнелите копчета и пагони.

Слава богу, че ония от „Лайф“ не ни видяха, когато излизахме от старата пристройка с резервни части и инструменти, превърната от нас в гримьорна. Ние се появихме целите в розово, зелено и сивокафяво, а това бяха цветовете на нашите стари парадни униформи от Американските въздушни сили. Разменяхме си глупави офицерски поздрави, отдавахме си чест един на друг и се потупвахме по резервните парашути, които висяха на кукички под табелки с нашите имена, а после при пълно затъмнение — почти както при бомбардировка — се промъкнахме обратно в хангара. Изобщо, държахме се така, както някога в Англия, когато знаехме, че швабите са над нас и само дебнат да забележат някоя жертва за прицел.

Щом затворихме вратата зад себе си, Дребосъка попита:

— Целият състав ли е налице?

Тихи отговори се понесоха от уста на уста, отеквайки по някакъв странен начин под купола на този хангар.

— Добре — каза Дребосъка. — Готови за полет тогава.

Върн дръпна шалтера и цялото помещение се огря от светлини, които бяха нарочно така поставени, та ни се стори, че отново се намираме точно там, на площадката, готови за полет.

— Красиво е — каза някой от нас. — Просто е красиво.

И в същия ред, съвсем като през 44-а, ние тръгнахме един след друг, за да се качим на борда на „Жената-дракон“ и да отпразнуваме още веднъж нашата първа брачна нощ с нея, като всеки й носеше по някакъв подарък в израз на любовта си към тази красавица. В действителност това бяха същите онези дреболии и парчетии, които преди години всеки от нас си беше отмъкнал за спомен от нея, и сега нежно ги поставихме на старите им места. А нощта бе изпълнена с любов и уважение към нашата съпруга.

Та значи това беше началото. Само една красавица като нашата Дама можеше да бъде толкова мълчалива и скромна. Но ние, мъжете, не пропускахме да се хвалим с нея, което пък на свой ред изискваше да докажем, че хвалбите ни не са безпочвени. Така не след дълго „Жената-дракон“ вече си имаше лична свита, която по нищо не отстъпваше от тази на кралицата. Естествено, само служители на Американските въздушни сили имаха честта да бъдат поканени на „полет“ с този В-17, но дори и те трябваше да се съобразяват със съответните изисквания при посещенията си тук. Ежедневните разпореждания постановяваха, че на борда можеш да се качиш само в подходяща униформа, а онези, които не разполагаха с такава, или взимаха на заем от някой пилот, или пък изнамираха някоя стара и износена.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Любовта с „Жената-дракон“»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Любовта с „Жената-дракон“» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Катрин Стоун - Дарове на любовта
Катрин Стоун
Мики Спилейн - Кървав изгрев
Мики Спилейн
Мики Спилейн - Секс капан
Мики Спилейн
Мики Спилейн - Аз, единакът!
Мики Спилейн
libcat.ru: книга без обложки
Мики Спилейн
Мики Спилейн - Търговци на смърт
Мики Спилейн
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Шекли
libcat.ru: книга без обложки
Мики Спилейн
Отзывы о книге «Любовта с „Жената-дракон“»

Обсуждение, отзывы о книге «Любовта с „Жената-дракон“» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x