Боби Смит - Вземи сърцето ми

Малик застана зад Алекс и го усмири.

— Спокойно, малкия! — каза той с успокояващ глас.

— Не ме наричай така! — настръхна Алекс и се опита да се освободи от хватката на емира. — Пусни ме! Искам да им покажа…

— Какво да им покажеш? Че не знаеш кога е по-добре да се оттеглиш от бойното поле? Истински мъдрият знае кога обстоятелствата са на негова страна и кога не са. А точно сега, бих казал, че имаш всички шансове да изгубиш битката с моя син. Може би след пет или след десет години отново ще ти се иска да го предизвикаш.

— След пет години няма да съм тук! — разпалено отвърна детето, като бършеше с лакът кръвта, която се стичаше от отока на разранената му устна.

— Ще видим, Серад. Ще видим. Никой не знае какво му готви бъдещето — каза Малик със загадъчен глас.

— Казвам се Алекс — упорстваше детето с високо вдигната брадичка и свити в юмруци ръце.

— Отсега нататък ще се наричаш Серад.

— Не искам да ме наричат с никакво друго име.

— Серад означава „безстрашен“, Алекс. Това име наистина ти подхожда. — Замълча и погледна с гордост сина си. — Всеки, който дръзне да предизвика Хасим, трябва да е много смел. Синът ми е много добър борец.

— Серад? — Алекс поруменя, когато повтори бавно името, за да провери как звучи то на неговия език.

Малик кимна одобрително.

— Подхожда ти.

Докато Алекс размишляваше за своето ново име, Малик насочи вниманието си към своя син и с бащинска обич сложи ръка на рамото му.

— Хасим, твърде много се гордея с теб, за да допусна ти и твоите приятели да постъпвате така. — Погледна към Мустафа, а очите му показваха гнева му. — И, Мустафа, на достойния човек никога не му се налага да мами. Ако загубиш в нещо, нека това да бъде, защото другият е бил наистина по-добър, което малкият Серад щеше да докаже, ако ти не бе го спънал преднамерено.

Мустафа го погледна виновно.

— Да, Малик емир. — Двамата с Уруй поискаха разрешение да си тръгнат и напуснаха градината под пронизващия му поглед. Днес нямаше да има повече игри.

Когато момчетата си отидоха, Малик сведе усмихнат поглед към Алекс, вече Серад.

— Помни винаги, Серад, че трябва да прецениш силните и слаби места на врага преди битката, а не след нея.

Алекс стоеше чинно изправен, докато слушаше емира, и едва забележимо кимна. Въпреки че устната му пулсираше от болка, че беше ядосан и обиден, той нямаше намерение да показва пред този човек своите чувства.

Малик обаче прочете обърканите му мисли.

— А също така никога на мрази, Серад — поучи го той. — Омразата е безсмислено чувство. Онези, които мразиш, не ги е грижа и ти единствен ще носиш нейното горчиво бреме. Вместо това, съсредоточи усилията си, за да спечелиш, независимо какъв е конфликтът и каква е наградата. Най-добрият начин да отмъстиш на враговете си е да им докажеш, че ти си по-силен от тях.

— Да, сър — малко затруднено от подпухналата си устна отвърна момчето.

— Добро момче. А сега тичай да се погрижиш за устната си, по-късно ще поговорим отново. А, Серад?

Алекс погледна въпросително към него.

— Не се тревожи за момчетата. Те вече няма да ти създават неприятности.

— Аз сам ще се справя — заяви Алекс, тъй като не желаеше емирът да го покровителства.

— Не съм и очаквал друго от теб.

Погледите им се срещнаха и изведнъж Алекс почувства, че нещо го свързва с този мъж. В очите му той видя мъдрост, вярност и сила и разбра, че Малик е човек, на когото можеше да разчита, мъж като неговия дядо. Алекс му се усмихна с болка, но резултатът бе нещо по-близко до гримаса, после се обърна и се скри в двореца.

Докато вървеше, Алекс непрекъснато си повтаряше своето ново име Серад. Не без чувство на гордост реши, че то много му харесва.

Малик гледаше как Серад се отдалечава и кимна одобрително. Момчето беше смело, всеки би се гордял да го нарече свой син. Когато настъпеше време да вземе прекрасната Катрин за своя жена, щеше да осинови и Серад. Взел това решение, той насочи цялото си внимание към Хасим, който продължаваше да стои до него.

— Предполагам, че има причина за твоето поведение, затова няма да го обсъждаме. Искам да знаеш, Хасим, че момчето не представлява заплаха за теб в нито едно отношение. — В думите му имаше много нежност и той остана доволен, като видя, че синът му се поотпусна.

— Да, сър.

— Добро момче. А сега тичай, но не забравяй, че малкият е много самотен и има нужда от приятели. Няма да ми е неприятно, ако се държиш любезно с него.

Хасим проумя много неща и въпреки че продължаваше да негодува срещу нахълтването на Алекс в техния живот, трябваше да зачита бащиното мнение.