Боби Смит - Вземи сърцето ми

В мига, когато пристъпи в помещението, тя отново изпита силата на неговото обаяние. Добрите му тъмни очи караха кръвта й да препуска лудо във вените.

— Добър вечер, Малик — поздрави Катрин, почти останала без дъх, като пристъпи предпазливо напред.

Докато вървеше, морскозелената рокля изкусително загатваше едва прикритите под нея прелести. Повдигането на гръдта й, изяществото и крехкостта на талията и меките извивки на бедрата — всичко това го подтикваше да пристъпи към действие, но той се овладя. Предстоящите часове щяха да бъдат много специални и за двама им и той нямаше да насилва естествения ход на нещата. Твърдо бе решил, че до края на вечерта тя ще бъде негова и ще го желае също така неистово, както я желаеше той.

— Този цвят много ти отива. Изглеждаш прелестно — каза й Малик, когато тя постави ръката си в неговата.

Докосването на ръката му предизвика лека приятна тръпка по цялото й тяло.

— Благодаря ти — отвърна тя развълнувано.

— Ела… — И с широк жест посочи към мястото, където се хранеха. — Прислугата веднага ще започне сервирането на вечерята. Да седнем…

Малик я поведе към възглавниците и притегли Катрин да седне до него. Седяха съвсем близо един до друг, ръката му почти докосваше нейната, а единият му крак притискаше леко нейния.

— Липсваше ми, Катрин — каза й той, като се наведе още по-близо към нея.

Близостта му почти я хипнотизираше. Тя искаше да изрече, че той също й е липсвал, но силите й стигнаха само дотук. Кракът му изгаряше като нажежено желязо бедрото й и тъй като бе съвсем непосветена, нямаше ни най-малка представа какво означава присвиването на стомаха, болезненото усещане дълбоко в нея.

Малик се разколеба, тъй като искаше да я чуе да казва, че той също й липсва, но когато тя не откликна веднага на думите му, направо я попита:

— Аз липсвах ли ти?

На Катрин й се струваше, че той чете мислите й и когато руменина заля страните й, отговори:

— Да, липсваха ми нашите разговори, партиите шах…

Отговорът й задоволи Малик. За първи път тя му показваше по някакъв начин, че се наслаждава на времето, което прекарваха заедно. Едва се сдържа да не я прегърне и целуне още тук и още сега. Но вместо това, с достойно за възхищение усилие на волята Малик се възпря, като си каза, че по-късно щяха да имат достатъчно време за любов. А точно в този момент единственото му желание бе да й доставя удоволствие.

Влязоха прислужниците и започнаха да сервират вечерята, прекъсвайки мигновението на близост помежду им, а това зарадва Катрин. В погледа му бе видяла нещо, което бе накарало сърцето й да забие учестено, и тя имаше нужда от малка почивка, за да си поеме дъх. По време на вечерята разговаряха за незначителни неща и се наслаждаваха на препеченото, пикантно приготвено агнешко, на питиетата от ментов чай и кафе, на сладкишите, потопени в мед, и на турските шербети, приготвени от подсладени и изстудени плодови сокове.

Въпреки че Катрин все още не бе свикнала да се храни с пръсти, храната бе така вкусна, че тя яде до насита. Малик забеляза, че вечерята наистина й доставя удоволствие и това го зарадва. Откри, че е доволен да й предлага приятни изживявания. Обилно сиропираният сладкиш, от който ядеше, бе истински деликатес и той й предложи едно малко парченце. Тя понечи да го вземе от неговата ръка, но той не й позволи.

— Не… Ето така — тихо каза той и поднесе хапката към устните й, за да я поеме тя направо от неговите пръсти.

Докато захапваше парчето сладкиш между зъбите си, Катрин неволно вдигна очи към него и изражението му я накара да се изчерви. В погледа му имаше нещо толкова интимно, че тя извърна очи настрани, но само за да ги спре върху устните му и да се запита какво ли е усещането да ги целуваш. Чувства, за чието съществуване никога преди не бе и подозирала, сега бушуваха в нея, но това не я правеше нервна. Опита се да мисли за Джералд, но присъствието на Малик оказваше толкова силно влияние върху сетивата й, че Джералд й се струваше само една далечна бледа сянка на мъж в нейните мисли и чувства.

Малик бе уловил признаци на чувствен отклик в погледа й, преди тя да сведе очи, и позна усещането за голяма победа. Скоро тя щеше да му принадлежи.

— Катрин…

Името й бе като милувка и очите й потърсиха неговите, когато той се наведе по-близо до нея. За миг тя бе абсолютно уверена, че ще я целуне, но вместо това, той внимателно протегна напред ръка, за да отстрани една трошичка от ъгълчето на устата й. Прониза я почти идентично на разочарование усещане, но когато възвърна самообладанието си, се запита дали не губи разсъдъка си.