Боби Смит - Вземи сърцето ми

Алмира взе отново фината материя и започна да я увива около Катрин с изкусна вещина. Накрая прихвана краищата й с обкована с бижута тока върху лявото рамо, като остави дясното прелъстително разголено.

Ефирната материя беше прохладна като нежна ласка по тялото й и Катрин не можа да предотврати тръпката, която премина от главата до петите й. Огледа се, удивена от себе си, и свенлива руменина обля страните й, когато забеляза, че гърдите й потрепват под увитата около снагата й материя. Тази дреха бе по-разголваща от всички рокли в стил „неглиже“, които някога бе виждала, и тя знаеше, че не бива да се появи пред Малик в такъв вид.

— Трябва да ми дадеш да облека още нещо — настоя тя. — Не мога да отида с това.

— Защо не? — попита объркана прислужницата, защото намираше, че роклята й стои съвършено.

— Тази е прекалено… — Катрин замълча в търсене на точната дума. Когато усилията й не се увенчаха с успех, само измърмори: — Просто не мога да облека тази, това е!

Отговорът на Алмира, макар изречен със спокоен глас, я убеди, че нямаше място за увещания.

— Малик изпрати тази рокля с изричното желание да бъдеш облечена с нея. Не можеш да му откажеш.

— Но…

— Изглеждаш великолепно — прекъсна я тя. — Ще покориш сърцето му.

— Не искам да покорявам сърцето му!

— Трябва да сложиш бижутата… — Алмира изобщо не я слушаше. Донесе няколко златни гривни, инкрустирани със скъпоценни камъни, и ги сложи на китките й. — Така, трябват ти само сандали и ще бъдеш съвършена. — Донесе чифт златни сандали, които подхождаха на роклята й, и помогна да ги обуе, след това отстъпи назад възхитена.

Катрин бе като видение. Косата й бе разпусната и падаше на раменете, образувайки прелестен златен ореол. Копринената рокля прилепваше плътно към извивките на тялото й, загатваше леко твърдия, повдигнат бюст и заоблените бедра.

Алмира се усмихна.

— Наистина си прекрасна жена. Погледни се в огледалото и ще се убедиш, че съм права.

Катрин пристъпи към огледалото и не можа да повярва, че зашеметяващата жена, която виждаше в него, бе самата тя. Това беше по-странна жена… една прелъстителка… жена, която сякаш познаваше мъжете и техните желания.

Сърцето й заби малко по-ускорено, когато осъзна, че посещението тази вечер при Малик можеше да се окаже много по-различно от предишните й срещи с него.

— Време е. Сега трябва да те заведем при емира. Той те очаква.

Облечен с бяла джелаба, широки панталони и златен колан, които му стояха много добре, Малик крачеше из своите стаи, изгарящ от нетърпение в очакване на нощта. Отиде до аркообразно извития прозорец, за да погледа двора, докато чакаше Катрин. Застана там и се захласна в малките изкуствени езерца и феерията от цветове, а Лайла отново се прокрадна в мислите му. Малик си спомни за своята жена с нежна обич. Сети се как обичаше да стои край езерцето в двора, а също така и каква неизмерима болка беше изпитал при нейната загуба. Беше се заклел, че никога вече няма да обича. Взе три други жени за съпруги, за да задоволява своите биологични нужди, но никога не бе изпитвал истински чувства към някоя от тях.

Англичанката се бе появила в неговия живот и изведнъж Малик изпита усещането, че сякаш дълги години е спал и сега се събужда. Предвкусваше удоволствието от предстоящата вечер и едва се сдържаше на едно място в очакване на Катрин. Те дълго щяха да запазят спомена от тази нощ в своите сърца.

— Владетелю Малик? — прекъсна приятните му мисли Али, един от неговите слуги, застанал на вратата.

Повдигна очи към мъжа.

— Жената е тук — съобщи му Али.

— Тогава я доведи при мен и започвайте да сервирате.

Малик се отдръпна от прозореца и зачака Катрин да влезе. Гледаше неспокойно към преддверието и чу едва доловими стъпки. След това тя се появи пред него…

Малик се загледа с възхищение в очарователната красавица, която стоеше пред него, и разбра, че изборът му е правилен. Тюркоазнозеленото подхождаше до съвършенство на цвета на очите й. Безценен бисер, диамант, чиято красота не можеше да се сравни с нищо. Обгърната в наситено синьо-зелена коприна, която оставяше оголено едното й рамо, с падащи като водопад златисти коси, образуващи ореол около главата й, Катрин бе въплъщение на всичко, за което един мъж можеше да мечтае. Малик изпита силен копнеж да зарови ръце в тези светли къдрици и да обсипе с парещи целувки устните, шията и оголеното й рамо.

— Здравей, Катрин. — Изрече името й с много нежност и й протегна ръка.