Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Прекалено си малък, за да се мериш с нас.

— Не, не съм. Обзалагам се, че ще победя Мустафа в надбягване — предизвикателно каза Алекс. Той само искаше да играе с тях и бе твърдо решен да направи всичко, което бе необходимо, за да ги накара да го включат в играта. Наистина мислеше, че ще спечели, защото въпреки че Мустафа бе с една глава по-висок от него, той бе и много по-тежък.

— Мустафа, какво ще кажеш? Искаш ли да се надбягваш с това бебе? Ще бъде лесна победа за теб — попита подигравателно Уруй.

Когато за втори път го нарекоха „бебе“, Алекс сви в юмруци отпуснатите си до бедрата ръце и повдигна решително брадичката си. Непреклонната му решимост и устременост щяха да станат негови характерни черти, когато израснеше и се превърнеше в мъж, и той мислено се закле, че каквото и да се случи, ще спечели надбягването. Въпреки това, докато чакаше отговора на Мустафа, не каза нищо в своя защита.

— Ще го изпреваря! — прие предизвикателството по-голямото момче. — На какво разстояние предлагаш да се надбягваме, Хасим?

— До конюшните и обратно — отсъди той, после се обърна към Алекс: — Знаеш къде са конюшните, нали?

Алекс кимна и посочи самостоятелната сграда в най-далечния край на двора, където емирът държеше своите триста коне.

— Там.

— Тогава тръгвайте! — извика Хасим.

Двете момчета се изненадаха от така неочаквано дадения старт и след първоначалното колебание и двамата затичаха с всички сили напред.

Хасим и Уруй бяха учудени, когато по-нисичкият Алекс успя да пробяга успоредно с Мустафа цялото разстояние до конюшните. Спогледаха се недоумяващо, когато темпото на Мустафа започна да отслабва, а Алекс набра преднина. Хасим бе впечатлен от скоростта на малчугана, но не искаше да го признае, наблюдаваше как двамата бегачи тичат с всички сили към тях и не можеше да не забележи, че Мустафа е изморен и целият почервенял.

Мустафа нямаше намерение да изгуби от едно седемгодишно момче. Когато избраната финална точка на пробега се показа пред погледите им и Алекс започна да взема преднина, той разбра, че трябва да действа, и то бързо. С едно прикрито лъжливо движение протегна крака си напред и хладнокръвно спъна малчугана, който политна и се просна по лице на земята. Мустафа нададе доволен вик и продължи да тича победоносно.

Алекс изобщо не разбра какво се случи. В един момент тичаше с пълна скорост, с крачка преднина пред Мустафа, а в следващия лежеше паднал на земята и не можеше да си поеме въздух. Вдигна очи и с мъка проследи как по-големият триумфално пресече финалната точка.

Алекс чуваше одобрителните възгласи и смеха на другите момчета и гняв разтърси цялото му тяло, докато се опитваше да си поеме въздух. Без да обръща внимание на болката в гърдите и на сълзите в очите си, той се изправи на крака. Бе понесъл достатъчно унижения. Без изобщо да се замисли, че е сам срещу трима, Алекс се нахвърли с наведена напред глава и юмручета, ядно сипещи неспирни удари по противниците.

— Вие сте нечестни! — извика той, а няколко от ударите си стовари върху задъхания Мустафа и въртящия се Уруй, преди Хасим да успее да го хване и усмири.

— Не само че си бебе, но си и глупав — продължаваше да му се подиграва Мустафа. — Още си пеленаче. Да повикам ли майка ти от харема, за да се погрижи за своето малко момченце?

Хасим разбра, че ситуацията става неконтролируема и стрелна заплашително Мустафа, за да го накара да млъкне. Но сега Алекс нямаше намерение да спира.

— Тя не ми е майка, това е леля ми Катрин! — Той се отскубна от хватката на Хасим и се нахвърли ядосано върху него, защото той бе водачът на малката групичка. — Но тя ме е научила да бъда честен и смел, а това е нещо, което вашите майки изобщо не знаят! Те са отгледали банда лъжци и измамници!

Хасим не можеше да търпи някой да обижда майка му и целият настръхна.

— Никой не те е мамил, сам се спъна в собствения си крак — отвърна му той, защото не бе видял нечестния номер на Мустафа.

— Не е вярно! И ти си същият като онези двамата! Всички сте еднакви! Не умеете да печелите, без да излъжете! — заяви Алекс. Извън себе си от възмущение, той се завъртя и удари Хасим с цялата си сила. Ударът свари момчето неподготвено и го замая.

Хасим реагира инстинктивно и ожесточено отвърна на удара му. Знаеше, че Алекс бе много по-малък, но казаното от него го бе засегнало дълбоко, а последвалата физическа болка бе последната капка, от която чашата преля. Не можеше да го остави да се измъкне безнаказано. Но в момента, в който го удари, Хасим видя баща си да приближава към тях с лице, потъмняло от гняв. Неочаквано почувства как тръпка на унизителен срам преминава по цялото му тяло, когато срещна осъдителния бащин поглед. Изпита още по-голямо унижение, но не се уплаши. Изпъна тяло и посрещна това, което го очакваше, без да се опита да скрие какво е направил.