Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Ще стане ли той мой брат? — почти смотолеви Хасим, когато се обърна да си тръгва.

— Възможно е, сине, и мисля, че изборът няма да е лош. На него със сигурност не му липсват храброст и дързост.

Хасим кимна замислено при спомена за това колко безстрашно се бе хвърлило момчето срещу него и приятелите му. Докато тичаше, почувства как у него се заражда уважение към малчугана.

Малик се усмихна на себе си, докато гледаше сина си, и усмивката му стана още по-открита при мисълта за Катрин. Реши, че посещението при децата наистина е много мъдър ход от негова страна и съжаляваше, че не е дошъл тук по-рано. Сега, когато знаеше истината за връзката между Катрин и Алекс, всичко му се струваше по-разбираемо. Тя бе леля на момчето, а не негова майка. Въпреки че бе заявила, че обича друг, никога не бе го наричала свой съпруг. Удоволствие изпълваше Малик при мисълта, че тя може би е все още девствена. През цялото време бе очаквал от нея да му отвърне като жена, притежаваща опит с мъжете и любовта. Откритието, че тя вероятно бе непорочна, обясняваше всичко.

Докато отиваше към една скамейка в средата на градината, Малик се замисли за родителите на Серад, но отхвърли тези мисли с повдигане на рамене. Сега момчето бе тук и щеше да остане тук също като леля си.

Когато мислите му отново се върнаха към Катрин, Малик реши, че тази нощ ще я притежава. Достатъчно дълго бе отлагал. Откритието, че може би е непорочна, му показваше, че трябва добре да се подготви. Тя се нуждаеше от някой, който да я научи на изкуството да се люби, и той щеше да бъде нейният учител. Мисълта за това породи гореща вълна, обляла цялото му тяло, която го учуди със своята сила. Погледна нагоре към небето и по разположението на слънцето разбра, че денят скоро щеше да си отиде. Това го зарадва, защото означаваше, че часовете до идването на Катрин при него бяха малко. Изправи се и тръгна към двореца. Имаше толкова много неща да се правят, а разполагаше с малко време.

Катрин последва Алмира до уединеното място, където бяха баните към харема, а там ги очакваше друг прислужник — Раджи. Той и Алмира й помогнаха да се съблече, а после я заведоха до вградената, облицована с мрамор вана. Катрин все още смяташе за непристойно да се показваш гол пред други и затова бързо се потопи в очакващата я топла вода, радостна, че може да скрие тялото си от любопитните погледи на слугите.

Докато одобрителният поглед на Алмира следеше как Раджи мие косата й с най-голямо старание, се наложи да направи същото и с тялото й. Катрин трябваше да се бори с желанието си да се отпусне и да се наслаждава на внимателното отношение към нея. Трябваше да потиска и нарастващото вълнение пред срещата си с Малик. Когато Раджи свърши, Алмира й помогна да излезе от ваната и избърса тялото й с кърпи.

Масажистът бе евнух на име Кхалил и той бе извикан да дойде при тях. Когато Кхалил я посети за първи път в харема, тя се бе противила, защото никога преди не бе докосвана така от мъж. Но сега, когато бе изпитала върху себе си многократно неговите умели ръце, осъзна, че е нетърпение очаква масажа. Кхалил вършеше работата си с такава нежност и уважение, че както и при Малик, с всеки изминат ден ставаше по-спокойна с него.

Кхалил я поздрави радостно и започна да върши чудесата си с нейното тяло. С точни и умели движения той започна да масажира кадифено гладката кожа на крайниците й, докато оживи всеки сантиметър от плътта й. Когато спря, Катрин помисли, че вече е свършил, но този път той направи нещо ново — втри прекрасно ухаещо благовонно масло във всяка пора на кожата й. От него усети по цялото си тяло леко пощипване и когато той се оттегли, тя се почувства напълно отпусната и спокойна.

Костваше й огромно усилие да си припомни защо бе тук. Каза си, че този начин на живот не може да я очарова, че трябва да върне Алекс в Англия и че там, не на последно място, я очаква Джералд.

— Ще останеш много доволна, като видиш какво ще облечеш за посещението при Малик тази вечер — каза й Алмира, докато я увиваше в огромна хавлия.

Върнаха се в спалнята, където, поставено върху леглото, лежеше дълго блестящо парче тюркоазно зелена коприна, избродирано със златни нишки. Невъзможно бе Катрин да сдържи вика на възхищение, който се изтръгна от устата й, и тя прекоси бързо стаята, за да го докосне.

— Красиво е — прошепна, докато галеше фината материя. — Цветът е изключително…

— Същият като цвета на очите ти — подсказа уверено Алмира, след като го взе и го повдигна към светлината. — Ще ти стои прелестно. Но преди това трябва да използваме парфюма… — Прислужницата остави настрана коприната и взе малкото кристално шишенце, съдържащо любимото на емира ухание — силно упоителна мускусна смес. Съблече хавлията на Катрин и обилно я намаза. — А сега… коприната…