Боби Смит - Вземи сърцето ми

Едва сега Малик осъзна колко се бяха променили чувствата му към Катрин през тази вечер. Тя не приличаше на никоя от жените, които бе срещал, и тъй като силно я желаеше, искаше тя доброволно да дойде при него. Колкото и приятно да бяха прекарали, ако искаше да я люби тази нощ, трябваше да я насили. Малик знаеше, че това щеше да отнеме известно време, но той твърдо бе решил, че ще я обладае, без да прибягва до принуда.

Докато стояха на прага и си пожелаваха лека нощ, Малик повдигна ръка и нежно я докосна по бузата. Това бе първото им физическо докосване, откакто бе държал ръката й в началото на вечерта, и същото наелектризиращо напрежение премина и през двамата. Беше го усетил и преди, но бе прикрил своята реакция. Направи същото и сега, дори когато видя очите й да се отварят широко от изненада под тръпките на вълнение и нега, преминаващи по цялото й тяло при неговия допир. Малик се усмихна.

— Лека нощ, Катрин.

След това предаде Катрин на прислужника, който чакаше отвън, и отново потъна в покоите си. Тя неочаквано се почувства някак самотна без него и докато прекосяваха палата на път към харема, мислите й изцяло бяха заети с Малик и загадката, която бе той за нея. През цялата вечер се бе държал като истински джентълмен и тя наистина бе открила, че го харесва.

Прибра се объркана в спалнята си и се опита да заспи.

През следващите дни Малик често канеше Катрин в покоите си. Всяка вечеря беше обилна, следваше интересен разговор и завършваха с партия шах. И двамата добре владееха тънкостите на тази игра и Малик трудно успяваше да отблъсква нейните смели атаки на шахматната дъска. Накрая всеки печелеше толкова игри, колкото и другият, и така и двамата оставаха доволни.

След всяко нейно посещение желанието на Малик ставаше все по-силно. И най-малкото докосване до нея разпалваше чувствата му. До този момент успешно се владееше, но нейното присъствие го караше да усеща кръвта като разтопено олово във вените си. Струваше му се, че в мислите му постоянно витае нейният образ, предизвиква го, възбужда го, кара го да мисли за ласките й в най-неочаквани моменти и го прави неспособен да се заеме с каквото и да е. Знаеше, че няма да издържи дълго.

Малик си повтаряше, че ако може да я обладае само веднъж, магическата сила, която тя имаше над него, щеше да отслабне. Проблемът бе в това, че през всички вечери, които бяха прекарали заедно, тя нито веднъж не бе показала с нещо, че го желае. Говореше предимно за общи неща. Струваше му се, че тя е напълно доволна от установилите се помежду им отношения, а това го довеждаше да умопомрачение.

Малик осъзна, че въпреки многото часове, прекарани в разговор, в действителност той знаеше много малко за Катрин. Изведнъж се ядоса на себе си. Негов главен принцип, когато приемаше предизвикателство, бе да опознае изцяло своя противник, а този път бе пропуснал да го спази. Заблуждението му бе толкова голямо, че бе запратил принципите си по дяволите и изцяло се бе съсредоточил върху чувствата си. Той се замисли как може да научи всичко за нея, преди да се срещнат тази вечер. Малик знаеше и откъде трябва да започне. Ако подходеше правилно, синът й Алекс може би щеше да му помогне.

С цялата увереност на човек с неговото положение Малик излезе от приемната зала, където бе седял досега, и тръгна към крилото, където се намираха стаите на момчетата. Нямаше начин да загуби битката за Катрин.

Когато Алмира влезе, Катрин седеше в спалнята си.

— Катрин, Малик е изпратил да съобщят, че иска да отидеш при него довечера — изрече на един дъх Алмира, силно развълнувана от новината. Не харесваше другите жени в харема и се радваше, че ги пренебрегваха.

Новината на прислужницата помрачи настроението на Катрин и тя не отговори веднага.

— Нещо лошо ли се е случило? — попита жената, видяла напрегнатото изражение на лицето й. — Болна ли си?

В първия момент Катрин едва не излъга, щеше да каже „да“, за да не отиде при него тази вечер, но изненадващо за самата нея това, което я възпря да излъже, бе фактът, че в действителност очакваше с нетърпение отново да види Малик. През времето, когато не бяха заедно, се улови да мисли за него поне десетина пъти и да си спомня незначителни думи или жестове при общите им вечери. Бе й много трудно да признае пред себе си, че през няколкото седмици от тяхното запознанство мислеше за него и той не й бе безразличен. Само въздъхна.

— Не, не съм болна.

— Тогава да отиваме в банята. Трябва да започнем още сега, ако искаме да бъдеш съвършена за Малик. Трябва да оценяваш голямата чест, която ти оказва, като те кани тази вечер при себе си.