Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Колко жестоко!

— Трябва да бъдем внимателни. Особено ако започне да показва предпочитанията си към теб…

— Не трябва да се безпокоиш за това. Те не ме интересуват. Ще се радвам да спечелят неговото разположение.

Алмира прикри усмивката си, предизвикана от думите на Катрин. Вече дълги години служеше в замъка на Малик и през цялото време тайно го бе наблюдавала отстрани. Трудно вярваше, че вече се е родила жената, която може да му устои. Но, от друга страна, емирът никога преди не бе имал жена като Катрин в харема си.

— Хайде, по-добре да се върнем в твоите покои и да довършим приготовленията. Той скоро ще изпрати да те вземат — окуражи я прислужницата.

Докато напускаха градината, Катрин се разкъсваше между очакването от срещата си е Малик, за да разбере дали са установили контакт с баща й, и ужаса при мисълта какво ли очакваше да получи той от нея. Желаеше само Джералд и никого другиго. С нетърпение очакваше да свърши този кошмар и двамата с него да се оженят.

— Ето, облечи това тази вечер. — Алмира й подаде ефирна, изработена от копринен бял сатен дреха, когато се върнаха в нейната спалня.

— Бих предпочела нещо не толкова разголващо — свенливо каза тя.

— Ще изглеждаш прекрасно в нея.

— Ще отида с дрехите, с които съм облечена сега.

— Малик няма да остане доволен, тъй като това е ежедневно облекло — отказа да отстъпи Алмира. — Ще отидеш с тази рокля. Тя е подходяща за вечерно време.

Алмира внимателно остави настрана белия сатен, след което помогна на Катрин да се съблече.

Катрин не каза нищо, тъй като разбираше, че единствената й утеха е, че не трябва да се появи пред него без никакви дрехи, което никога нямаше да направи. Като се бореше с желанието си да избяга, тя позволи на Алмира да й помогне да облече костюма, а след това да постави изящен, изтъкан от златни нишки колан около тънката й талия. После прислужницата й донесе няколко златни гривни и колиета, които тя сложи, добави още малко парфюм и напъха стъпалата й в чифт изящно изработени сандали. Накрая се изправи и се отдръпна назад, за да се наслади на резултатите от своите усилия.

— Наистина си красива. Малик ще остане доволен — оповести тя, когато се убеди как северноафриканската традиционна рокля й подхожда до съвършенство — така добре подчертаваща изяществото на тялото и грациозността на движенията й, а златните бижута допълваха сменящите оттенъка си коси.

— Сигурна съм, че това е от изключителна важност — каза Катрин със сарказъм, който другата жена не долови.

Дойде прислужник, който им даде да разберат, че Малик я очаква и Алмира изведе Катрин от харема под недоволните погледи на другите жени. Прекосиха двореца, докато стигнат до личните покои на емира.

— Влизай. Той те очаква.

Катрин бе нервна, много нервна, но бе решена да призове на помощ цялото си самообладание. Още от деня, когато я бе взел от Мухамед, бе дал ясно да се разбере, че няма да търпи никакво неподчинение от нейна страна, но в същото време тя нямаше намерение да бъде абсолютно покорна. Бе благодарна за доброто отношение към нея и Алекс, но все пак бяха тук против волята си. Изправи решително глава, пое дълбоко въздух, за да успокои напрегнатите си нерви, и пристъпи в покоите на Малик.

— Добре дошла, Катрин. Заповядай, влез — поздрави я той, без да се изправя от мястото си в средата на стаята, където беше полулегнал, опрян на меки възглавници. Многобройни изкусителни блюда бяха наредени върху ниска мраморна маса, която бе поставена така, че да бъде в обсега им, без да е необходимо да стават от местата си.

Катрин благодари на емира и продължи да го наблюдава внимателно, като си повтаряше, че трябва да се изправи пред него без страх. Обутите й в сандали крака издаваха едва доловим шум, докато вървеше по полирания мраморен под. Сега оценяваше целия си опит в кралския двор, защото благодарение на него тя можеше да се наблюдава отстрани през следващите няколко часа.

Малик с нетърпение бе чакал нейното идване. Тази вечер се бе подготвил за това, което трябваше да бъде романтична среща, обличайки съвсем къси панталони в леко турски стил, пясъчнокафяви ботуши от мека кожа и дълга яркоцветна риза, която бе разкопчана и оставяше на показ мускулестите му гърди и голите силни рамене. Сега седеше спокойно, леко опрял едната си страна върху възглавниците, с крак, небрежно изпънат на пода, и ръка, отпусната върху коляното. Около врата си носеше тежка златна верижка с окачен на нея амулет. Въпреки широките дрехи и отпуснатото положение на тялото, той имаше властно излъчване. Това бе също толкова естествена негова черта, както цветът на косата и очите му.