Боби Смит - Вземи сърцето ми

Наложиха ограничения върху свободата й на движение и тя бе затворена тук, подобно на другите жени на Малик. Катрин предполагаше, че ако смята себе си за пленница, трябва да се радва, че поне клетката й е позлатена, тъй като самият харем бе много приятно място. Стаите бяха просторни, проветриви и хладни, а условията — повече от луксозни. Градините бяха прекрасни, а водоскоците и малките огледални езерца — многобройни. Откакто бе пристигнала тук, непрекъснато й угаждаха и я глезеха, къпеха я и я мажеха с благовонни масла. Като изключим угнетяващото съзнание за невидимото присъствие и власт на емира, което витаеше навсякъде около нея, Катрин почти се наслаждаваше на престоя си през последните няколко седмици. Не знаеше какво бъдеще я очаква. Изпратил ли бе вече владетелят на Алжир съобщение до баща й? Скоро ли щеше да бъде получен откупът, за да се завърнат те у дома, или той имаше други планове за тях… за нея? А най-лошото от всичко бе, че още я измъчваше мисълта, че е възможно Мухамед да е върнал вече брат й срещу откуп. Отчаяно се надяваше херцогът да получи по-скоро съобщението за тях и се молеше да бъдат върнати у дома колкото се може по-бързо. Липсваха й имението Хънтингтън, баща й, а най-много от всички — Джералд, нейната единствена любов.

Още през първия си ден тук бе помислила за бягство, но трезвият разум и практичността бяха надделели. Всеки опит би бил безумие, като се има предвид, че Алекс живееше в друга, отдалечена от харема част на палата, който бе толкова голям, че тя нямаше и най-малка представа къде се намираха неговите стаи. А освен това навсякъде имаше стражи и дори да успееше да изведе Алекс от палата, пак щеше да бъде една самотна англичанка с малко дете в Алжир. С болка трябваше да признае пред себе си, че е принудена да изчака баща й да плати откупа. Това бе единственият изход.

Малик бе изпратил съобщение за нея, с което й разрешаваше да прекарва с Алекс по един час всеки ден, и тя беше благодарна за това. Фактът, че емирът позволява да прекарват известно време заедно, правеше тревогите й малко по-поносими и той не й се струваше вече толкова голяма заплаха. От своя страна, Алекс, изглежда, добре се приспособяваше към новия си начин на живот, въпреки че всеки ден я питаше дали няма новини от дядо му. Колкото и угнетяващ да бе сегашният им живот, той бе далеч по-добър от съдбата, която Ейвъри готвеше за тях.

— Много си красива — отбеляза прислужницата, докато прокарваше гребена по спускащите се като водопад къдрици на Катрин, прекъсвайки нейните мисли.

— Благодаря, Алмира — отвърна унило тя. Бе толкова разстроена, че изобщо не се чувстваше красива.

Алмира долови скритите нотки на нещастие в гласа й.

— Имаш голям късмет — укори я нежно, — знаеш ли?

— Изобщо не мисля така — малко саркастично отвърна Катрин. — Ако имах късмет, сега щях да съм в Англия.

— О, не, ти си късметлийка! — настоя Алмира, без да обръща внимание на забележката за родината й. — Другите… — Посочи с глава към двора, където трите жени и няколкото прислужнички на Малик се бяха скупчили. — Знаеш ли, те всички ти завиждат… както ти завиждам и аз.

— Да ми завиждат? За какво?

— Малик поръча ти да отидеш при него по време на вечерята — каза тя многозначително, а очите й припламнаха възбудено при тази мисъл.

— Няма за какво да ми завиждат — продължи Катрин, сякаш не бе чула Алмира. — Не си ли им казала, че обичам друг и единственото ми желание е да си отида оттук?

Алмира сви рамене в красноречив жест.

— Казах им, но те не ми вярват. Мислят, че лъжеш.

Катрин бе шокирана и хвърли бегъл поглед към скупчените жени само за да установи, че те я наблюдаваха, а израженията върху лицата им трудно биха били определени като дружелюбни. Въздъхна.

— Ревността тук е начин на живот. Всяка от тях желае да бъде любимката на Малик, но откакто Лайла почина, той не е показвал специално отношение към никоя.

— Коя бе Лайла? — Любопитството й бе разпалено и Катрин не можа да се сдържи да не зададе този въпрос.

— Тя беше първата му жена и както се говори, единствената, която е обичал истински. Роди му две деца — Хасим, по-голямото от двете, момче, и Талифа, малко момиченце. Беше голямо нещастие, когато почина при раждането на Талифа преди три години. — Алмира замълча, а очите й се замъглиха от сълзи при спомена за слабичката, но одухотворена и изпълнена с живот Лайла. После, сякаш изплюваше думите, добави със злоба: — Останалите не мислеха така. Всяка искаше да заеме нейното място и смъртта й ги зарадва.