Боби Смит - Вземи сърцето ми

Докато Малик наблюдаваше как Катрин се приближава, желанието да я притежава отново забушува у него. Копринената одежда, която носеше, сякаш нежно галеше прелъстителните извивки на тялото й и той помисли, че сигурно сънува. Беше получил сведение от харема, че тя е красива, но сега намираше, че е далеч по-прекрасна, отколкото си бе представял.

— Заповядай в моето скромно жилище — обърна се към нея Малик с дълбок топъл глас, докато величествено показваше с ръка помещението.

Катрин бе толкова притеснена от тази среща, че изобщо не обърна внимание на мястото, където се намираше. Тя дори не огледа простичко украсената, но внушителна зала, съсредоточила всичките си усилия да запази присъствие на духа и да не издаде страха си. По-късно щеше да забележи аркообразните прозорци, през които се излизаше на тераса, откриваща изглед към градините под нея и стените, украсени с мозайки от керамични плочки, пресъздаващи бойни сцени, и покрити с живописно изпъстрени гоблени. В този момент единствено от значение бе да посрещне Малик със спокойствие и достойнство.

— Изглеждаш много красива тази вечер — каза любезно той, след като ловко се изправи на крака и й протегна ръката си. — Седни, моля те.

— Благодаря, емире. — Разбирайки, че е невъзможно да избегне неговия допир, Катрин постави ръката си в неговата, за да му позволи да й помогне да седне. Това обикновено докосване бе така наелектризиращо, че ако не бе добре възпитана, щеше да отдръпне ръката си. Смутена, тя повдигна очи към него, като очакваше да открие, че той изпитва същото усещане. Но за нейно учудване, той изглеждаше съвсем спокоен. Мислено разтърси глава, за да възвърне самообладанието си, докато се настаняваше на възглавниците, и се почувства много облекчена, когато той пусна ръката й.

— Името ми е Малик. Можеш да ме наричаш така. Без да се съобразяваш с етикета.

— Малик…

Той кимна одобрително, когато чу името си, произнесено от нейните устни. Един ден, скоро, Малик се надяваше да я чуе как вика неговото име, докато я люби… Ядосан на себе си, той бързо прогони мислите си.

— Тази вечер съм поръчал многобройни и разнообразни ястия, за да ти доставя удоволствие. Надявам се, че ще ги харесаш — каза емирът с топла усмивка, а очите му срещнаха и задържаха нейните с прекалена интимност.

Улови се, че се взира в очите му и намира цвета им за най-необикновения, който някога е виждала. При първата им среща те й се бяха сторили кехлибарени, но сега имаха цвета на потъмняло старо злато. Грациозността и незастрашаващото му присъствие я правеха малко по-спокойна, но все още чувстваше, че трябва да е предпазлива. Отвърна на усмивката му, но в нейната нямаше топлота.

— Оценявам вашата добронамереност и предвидливост, но бих искала да поговорим за някои неща, преди да започнем да се храним.

Нейната молба го изненада. Той бе планувал вечер на чувствени наслади, а тя искаше да разговарят! За какво можеха да разговарят? Тя беше жена.

— Например? — попита той, като прикриваше изненадата и любопитството си.

— Ами първо, бих искала да знам дали изобщо сте изпратили съобщение на баща ми. Двамата с Алекс сме нетърпеливи да се завърнем в Англия, а знам, че баща ми ще изпрати парите за откупа веднага щом разбере къде сме — започна тя съвсем делово.

Още от самото начало Малик бе разбрал, че Катрин е много интересен тип жена. Никоя друга, след Лайла, не бе дръзвала да го разпитва за плановете му и тази проява на смелост от страна на Катрин само възбуди неговия все по-нарастващ интерес към нея. И тъй като не бе човек, който одобрява лъжата, бе убеден, че истината трябва да се казва колкото се може по-рано или веднага. Като си каза, че целта напълно оправдава средствата в конкретния случай, отговори спокойно:

— Вече е изпратено съобщение.

— Добре. Мислиш ли, че ще мине много дълго време, докато бъдем освободени? — продължаваше да настоява тя, разбрала с облекчение, че баща й скоро щеше да научи, че тя и Алекс са живи и здрави.

— Трудно е да се отговори точно — колебливо каза той. Използваният от нея израз „бъдем освободени“ дълбоко го нарани, но той отхвърли вероятността да го е казала с умисъл. Тя не беше негов заложник. Сега беше една от неговите жени. Нима той не се бе погрижил да се отнасят добре с нея? Не беше ли удовлетворявал всяко нейно желание? Желаеше Катрин така, както не беше желал никоя жена след Лайла и щеше да я има. Докато седеше тук, обърнат с лице към нея, той забеляза как платът на бялата рокля галеше нежно гръдта й, както на него му се искаше да направи в този момент, и как разкошните й коси меко падаха по раменете, изкушавайки го да прокара пръсти през златистите кичури. С усилие на волята Малик отново върна мислите си към нейния въпрос и продължи: — Понякога са необходими два-три месеца. А сега ще похапнем ли?