Боби Смит - Вземи сърцето ми

Музиката заглъхна и танцьорките и музикантите незабелязано излязоха. Катрин и Малик бяха сами в обляната от приглушена светлина стая, вплели погледите си, всеки от тях съзнаващ само присъствието на другия.

Малик мълчеше. Не искаше да развали магията. Бавно наведе глава и потърси устните й. Това беше лека, едва докосваща целувка, нежен допир, който трябваше да я подкани и окуражи.

Катрин почувства тази целувка с цялото си същество. Изстена, изплашена от бушуващите в нея чувства.

— Трябва да тръгвам… — каза тя, но не помръдна.

— Желая те, Катрин. Остани при мен… — Гласът му бе топъл и съблазняващ.

Когато устните му потърсиха нейните — този път с чувствен плам, Катрин разбра, че не може да си тръгне. Неволно заплака, когато, усети, че той я полага да легне върху възглавниците, но нямаше сили да се съпротивлява. Искаше това! Само колко силно го искаше.

— Красива си, златна моя. По-красива от всички жени, които съм срещал — казваше Малик, докато очертаваше с горещи целувки устните, шията и оголеното й рамо.

С опитни пръсти Малик разкопча токата на рамото й и бе възнаграден за търпението си, когато коприната се свлече на пода. Катрин никога не бе изпитвала нещо подобно. Дъхът й се спря на гърлото при първото докосване на устните му до гръдта й и тя чу, че вика неговото име.

— Малик…

Това бе чакал той през всичките тези седмици — да я чуе да изрича неговото име сред агонията на страстта си.

Сякаш идвайки някъде издълбоко, предупредителните думи на Алмира, че никоя жена не може да устои на Малик, изплуваха в мислите й. Но в момента те нямаха значение. Катрин сякаш потъна в някакъв чувствен водовъртеж, когато неговите ръце започнаха да даряват с ласки цялото й тяло. Докосването му я изпълваше с екстаз и подтиквана от крещящото в нея желание да го притежава, тя отвръщаше на неговите изгарящи целувки.

— Все още ли искаш да си тръгнеш, Катрин? — питаше я Малик с дрезгав шепот.

Разбра, че той й дава възможност да си тръгне, но тялото й се нуждаеше от някакво загадъчно освобождаване, което, изглежда, само той можеше да му даде. Опита се да го целуне, за да заглуши този неприятен въпрос, но това не бе достатъчно за Малик. Той хвана внимателно, но здраво брадичката й и я накара да го погледне.

— Отговори ми, Катрин! — помоли я той с тих, но ожесточен глас. — Все още ли искаш да си тръгнеш? — Не искаше да получи от нея нищо, което тя доброволно не би му дала.

Катрин, трепереща от възбуда, гореше от страст. Нямаше избор. Желаеше Малик… отчаяно го желаеше.

— Не!

Нейният отговор бе всичко, за което бе мечтал. Той се наведе, притисна устни към нейните, ръцете му неуморно и нежно даряваха ласки, от които тя се извиваше нагоре към него. Той я притисна в обятията си и от този момент нататък тя потъна в забравата на удоволствието.

Съвсем скоро действителността отново се стовари върху Катрин. Лежеше неподвижно, все още прегърнала Малик, и се питаше какво е направила. Беше дала своя най-ценен дар — непорочността си — на Малик, мъж, когото едва познаваше… човек, който първо имаше намерение да й се насити, а после да я използва, за да получи откуп.

Катрин се опита да го намрази, но бе прекалено честна, за да успее. Трябваше да обвинява единствено себе си. Той дори й бе дал възможност да си тръгне. Беше постъпил честно, точно както тя самата бе очаквала от него. Но също така бе убийствено вълнуващ, бе събудил у нея чувства, за които тя дори не подозираше, че може да изпита, и я бе накарал да го пожелае толкова силно, че нищо друго да няма значение.

Една пареща сълза се плъзна от ъгълчето на окото й и остави издайническа следа върху бузата. Бе останала при Малик по своя собствена воля и му бе дала това, което бе пазила за Джералд и тяхната брачна нощ. Сърцето й плачеше за загубената непорочност и за прекършеното бъдеще, което някога бе мислила, че ще й принадлежи.

Джералд стоеше пред едно огледало в своята спалня в Лондон и нагласяше коприненото си шалче. Бе научил от старите си приятели, че много млади госпожици са пристигнали в Лондон за откриването на сезона и че много от тях са с големи зестри — обстоятелство, което повишаваше интереса към всяка неомъжена девойка. Когато накрая остана доволен от възела на своето шалче, той си сложи сакото, подпомаган от камериера, и напусна дома си, отправяйки се към семейство Алмак. Твърдо бе решил да открие най-състоятелното от момичетата и да го направи своя жена колкото се може по-скоро. Някои неща не можеха да чакат. Рядко се сещаше за Катрин, а когато го правеше, си спомняше за нея само за да оплаче загубата на една богата и обещаваща избраница.