Боби Смит - Вземи сърцето ми

Знаеше, че е прав, но не можеше да отстъпи. Не и сега, когато болката й бе толкова голяма, а надеждите й — напълно опропастени.

Когато тя не каза нищо в отговор на неговото избухване, Малик продължи:

— Извинявам се за всички мои недостатъци.

При тези думи очите й припламнаха възмутено.

— Ти ме излъга, Малик!

— Аз те желаех, Катрин, и това не се е променило. Няма да се извинявам за това. — Направи последно усилие, за да я успокои. — Ще ти дам всичко, което поискаш.

— Единственото, което искам от теб, е моята свобода.

Един мускул на брадата му затрепери от усилието да сдържи гнева си. Нима бе невъзможно тази жена да бъде спечелена?

— Много добре разбираш, че това е единственото, което не мога да ти дам.

— Не можеш или няма да ми дадеш? — предизвика го тя със свито сърце.

— Няма значение, Катрин. Ти си моя и ще продължиш да ми принадлежиш. Стани моя жена.

Кръвта й се смрази, когато разбра, че никога нямаше да си отиде оттук, очите й издаваха нейните мисли.

— Аз съм сгодена за лорд Джералд Ратклиф. Той е единственият мъж, за когото някога ще се омъжа.

Нейният отказ го подразни.

— Очевидно никога не си отвръщала с такава взаимност на твоя английски лорд, както отвърна на мен — с мъжка арогантност отвърна Малик.

— Какво искаш да кажеш?

— Защо тогава все още бе непорочна, когато дойде тук?

Задъха се от ярост при неговите думи.

— Бях недокосната, защото Джералд бе мъж на честта — отвърна на удара тя с желание да го засегне. Но дори когато го казваше, разбираше, че Малик е прав. Ласките и целувките на Джералд никога не бяха предизвиквали такива чувства у нея, каквито той бе успял да събуди.

Малик изсумтя подигравателно при нейните думи.

— Нито един мъж на честта не може да те накара да изпиташ онова, което аз те накарах да почувстваш — заяви той, приближи се и я притегли към себе си. Смяташе, че тя е много красива, когато е ядосана, и дори в този момент той пак я желаеше. Устните му властно обсебиха нейните. — Омъжи се за мен, Катрин!

Ако не бе толкова ядосана и притеснена, Катрин щеше да усети как вътре в нея отново се събуждаше неистовото й желание към Малик. Отскубна се от прегръдката му.

— Нямам никакво намерение да ставам една от твоите жени. Нас никога няма да ни свързва брак.

— Никога не казвай „никога“, Катрин. Това означава много, много време.

— Ще чакам колкото е необходимо, Малик — решително отвърна тя.

Изглеждаше така прекрасна, изправена срещу му и упорито отказваща да приеме всяко негово предложение, че той се изкушаваше да я повали върху възглавниците и да я обладае още тук и сега. Вътрешно бе убеден, че тя ще отстъпи пред страстта, която споделяха, и не би могла да откаже, но също така разбираше, че можеше да го намрази, ако сега я насилеше. Щеше да бъде търпелив и да дочака своето време. Бе убеден, че тя скоро ще се примири.

— Вечерята ни изстива — напомни той, твърдо решен да не продължава този спор. — Няма причина да оставяме хубавата храна на прасетата.

— Изведнъж установих, че изобщо не ми се яде. Ако ме извиниш, ще се прибера в стаите си.

— Не, няма да те извиня — отвърна Малик. — Много искам да ми правиш компания. Ако нямаш апетит, тогава ще седиш до мен, докато аз вечерям.

Катрин стисна зъби и замълча. Облегна се на възглавниците и седеше мълчалива и изпълнена с негодувание, докато той зае мястото си до нея. Нямаше по-голямо мъчение от това да понесе неговата близост точно в този момент. Всичко, което искаше, бе да избяга, но сега знаеше, че това бе невъзможно. Освен…

Докато седеше там, в главата й започна да се оформя план. Бягство! Бе мислила за това още когато бяха пристигнали в двореца, но тогава бяха твърде изплашени. От доста дълго време бе в двореца и можеше добре да се ориентира. Катрин знаеше, че няма да е лесно, но това не бе важно. Щеше да вземе Алекс и двамата щяха да се върнат у дома! Нямаше да чака повече.

— Сега можеш да се оттеглиш, Катрин — каза й Малик малко по-късно, когато бе приключил с вечерята. — Ако искаш. Това е.

Неговите думи върнаха мислите й към настоящето.

— Благодаря. Лека нощ! — Изправи се с кралско достойнство.

— Лека нощ, Катрин. — Малик я наблюдаваше как излиза и се питаше за какво ли мисли сега тя. Знаеше, че много му е сърдита, но вярваше, че гневът ще отмине. Той й беше предложил целия си свят. Бе убеден, че ако й даде малко време, тя ще се вразуми.

Катрин чувстваше изгарящия му поглед върху гърба си, докато се отдалечаваше, и когато накрая се скри от очите му, изпита истинско облекчение. За нея бе голяма утеха да се завърне в своите стаи. Беше се опасявала, че може да я накара да се любят тази нощ, а се страхуваше да си помисли, че само едно негово докосване бе достатъчно, за да се отпусне в прегръдките му.