Боби Смит - Вземи сърцето ми

Едуард пребледня и не отговори на въпроса й. Катрин се изуми от неговото колебание.

— Татко? Какво има? Нали не е мъртъв?

— Понякога си мисля, че бих предпочел да е мъртъв — измърмори Едуард. Може би щеше да го разбере, ако младият човек постепенно бе изгубил интереса си към Катрин, когато месеците минаваха и тя не се връщаше. Но бързото сгодяване с друга жена малко след изчезването й му приличаше на ужасна и грозна изневяра. Той бе презрял мъжа, откакто бе разбрал, че Джералд се е интересувал само от зестрата на Уейкфийлд и може би въобще не е обичал Катрин.

— Какво искаш да кажеш? — Ръцете на Катрин се впиха в скута й и тя се приготви да чуе нещо ужасно.

— Джералд Ратклиф изчака само няколко месеца, преди да покори друга жена — глухо каза Едуард. — Той се ожени още първата година, след като ти изчезна.

Катрин преглътна с мъка.

— Оженил се е… Толкова скоро? — В този момент всичките й мечти за Джералд и тяхното общо бъдеще се срутиха и тя осъзна каква глупачка е била да тъгува за него през всичките тези години.

— Катрин, съжалявам… — Едуард я докосна по бузата. — Знам колко много го обичаше.

— Обичах този, за когото го мислех — бавно отвърна тя, като откри колко е трудно да се откажеш от мечта, пазена толкова дълго.

— Аз също мислех, че е по-добър човек — съгласи се тъжно Едуард.

Продължи да й разказва за болката от тяхното изчезване с Алекс и за нещастието му, породено от тази раздяла. Тя му разказа за годините с Малик, как се бе опитала да избяга и как след това й бе забранено да споменава дома и семейството и как Малик се бе съгласил тя да замине, след като животът на Алекс бе поставен на карта.

— Какво чувстваш към този мъж Малик?

— Той е добър и аз много го харесвам. Никога не е бил груб или жесток е мен и обикна Алекс като свой собствен син. — Образът на Малик се появи в съзнанието й. Малик, който я искаше за своя жена. Малик, който отпрати всичките си жени заради нея. Малик, който я обичаше безрезервно и без задръжки, на когото тя през цялото време дори веднъж не каза, че го обича. Сърцето й потръпна.

Разговорът им прекъсна, когато каретата спря пред затвора.

— Какво ще правим сега? — попита нервно Катрин.

Сградата изглеждаше застрашителна и я изпълваше със страх.

— Първо ще уредим среща с Александър и ще се уверим, че е добре. След това ще се осведомим и ще разберем какво трябва да направим, за да го освободим.

— Мислиш ли, че това ще бъде трудно?

— Мисля, че парите и влиянието могат всичко, а ние имаме и двете, мое мило дете. Имаме ги и двете.

— Благодарение на Бога. А ако нещо се случи с Алекс?

— Няма да го позволим. Ще го спасим и след това мисля, че е време да посетим Вивиан.

Нюгейт беше толкова ужасен, колкото Едуард си го представяше. Мразеше мисълта, че ще трябва да си има работа с пазачите, но ако от това зависеше спасението на внук му, би направил всичко.

Джордж беше там и наблюдаваше приближаването на Едуард с интерес, като се чудеше какво ще иска този достолепен възрастен мъж.

— Аз съм херцог Хънтингтън — обяви Едуард. — Разбрах, че имате затворник на име Серад.

Джордж беше учуден, че някой от такъв произход се интересува от пирата, но той разви старата версия.

— Имахме, доскоро.

— Какво имате предвид? — възкликна Катрин, опасявайки се, че вече е бил екзекутиран.

— Глупакът се опита да избяга и бе застрелян.

— Грешите, той не може да е мъртъв — настояваше отчаяно Катрин. Беше изминала толкова път, за да го спаси. Той не можеше да е мъртъв! Това бе невъзможно!

— Как така? Искам да знам всички подробности и да видя тялото! — настоя Едуард, като постави подкрепящо ръката си на рамото на Катрин.

Джордж побърза да им наговори нещата, които беше съчинил точно за такъв случай.

— Вече отнесоха тялото, но със сигурност мога да ви кажа, че това беше той — пиратът Серад. Беше застрелян и умря. Наистина…

Катрин и Едуард бяха потресени и напуснаха затвора. Вървяха бавно, с разбити сърца. Сълзите на Катрин се стичаха и тя стенеше.

— Той е мъртъв… мъртъв е. Аз не пристигнах навреме.

Едуард бе покрусен колкото Катрин, но в същото време бе и ядосан. Някой трябваше да плати за всичко това и той знаеше кой с този някой. Вивиан… Качиха се в каретата и старецът каза на кочияша да ги закара до къщата на Вивиан.

Лека светлина осветяваше спалнята й. Върху леглото лежеше Вивиан, вкопчена за Джералд. Тя се изсмя гърлено. Бяха прекарали чудесна вечер, след като бяха решили да отидат в леглото вместо на вечеря. Искаше той да остане с нея до сутринта. Жена му можеше да върви по дяволите.