Боби Смит - Вземи сърцето ми

Изведнъж Дейвид изплува в мислите му. Едуард се почувства добре от начина, по който нещата се развиха за него.

След като научи цялата истина за измамата на Вивиан, той разбра трудната ситуация, в която е бил притиснат Дейвид. Едуард оцени високо бързата му реакция в инсценирането на „смъртта“ на Серад след бягството. Александър вече можеше да заеме мястото си на бъдещ херцог, без никой да разбере за пиратското му минало.

Едуард избягваше въпросите за самоличността на Дейвид, когато разказваше за изнудването на Вивиан. Бе обикнал Дейвид такъв, какъвто е, и искаше да осигури бъдещето му. Когато научи за любовта му към Тес, го изпрати в Хънтингтън с благословия. Знаеше, че Дейвид възнамерява да й предложи женитба и се надяваше да бъдат щастливи колкото Алекс и Тори.

След всичко това идваше ред на Катрин. При мисълта за любимата му дъщеря усмивката на Едуард стана меланхолична. Въпреки че току-що се бяха събрали, той трябваше отново да се раздели с нея. Катрин бе дошла при него на сутринта след отвличането на Александър от затвора с вестта, че обича Малик и възнамерява да се върне в Алжир, за да се омъжи за него.

Едуард бе развълнуван от решението й. Тя остана в Лондон, за да отпразнуват сватбата, и отпътуването й бе насрочено за днес. Шум от входа го изтръгна от мислите му и той се обърна, за да види Катрин, изправена до вратата.

— Добро утро, татко.

— Добро утро, мила. Изглеждаш чудесно тази сутрин — направи й комплимент. Тя стоеше пред него, облечена в дневната рокля, която спешно бяха поръчали на шивачката. Беше с цвета на очите й и Катрин бе много красива в нея…

Дъщеря му благодари и се усмихна нежно. Бе толкова щастлива от завръщането си у дома! Но сега бе време да помисли за бъдещето си. Беше жена, влюбена жена, и трябваше да забрави детските си мечти. Обичаше Малик и искаше да му го каже.

— Мисля, че е време да се отправим към кораба.

— Опакова ли багажа си?

— Да, Алмира е приготвила всичко.

— Не искам отново да те загубя — отбеляза Едуард, като се приближи към нея и я целуна бащински.

— Ти не ме губиш, татко — каза му Катрин с тъжна усмивка. — Искам да изпълниш обещанието си към мен и да ме посетиш в Алжир с Алекс и Тори.

— Ще дойдем. Искам да се срещна с мъжа, който е спечелил сърцето ти.

— Малик е чудесен. Сигурна съм, че ще го харесаш — потвърди тя. Сърцето й заби по-силно при мисълта за Малик и за това колко нещастен е бил, когато го напусна. Липсваше й. Болеше я истински за него и тя с нетърпение очакваше момента, в който ще му каже за любовта си.

— Ако ти и Алекс го харесвате, повече не мога да желая.

— Ваша Светлост, каретата чака — съобщи Далтън.

— О, Далтън! Ще ми липсваш! Ще пътуваш ли с татко, когато той дойде да ме види?

— За мен ще бъде чест! — отговори той, горд от това, че тя го е поканила.

Катрин го прегърна и целуна по бузата.

— Грижи се за татко — прошепна тя в ухото му.

— Разбира се. — Далтън гледаше как Едуард я изпраща навън и как влизат в каретата. Потеглиха и той влезе вътре, като изтри сълзите от очите си.

Малик не можеше да намери покой. Не бе спал през нощта, в която Раби бе заминала, и след това трудно издържаше дори и няколко часа сън. Напусна спалнята и се премести в дневната. Запали лампата. Погледът му попадна върху шахматната дъска, която той и Раби толкова често използваха, и усети болката от загубата. Разхождайки се между арките, той гледаше градината и търсеше да открие нещо, което да му даде спокойствие и утеха, но не успяваше. Притежаваше целия свят, но без жената, която обичаше, това нямаше значение.

Потънал в мисли, Малик съзерцаваше черната кадифена нощ отвън, когато чу изненадващи гласове, долитащи отдолу. Намръщи се и се учуди, че някой, освен него, е буден по това време на нощта. Предпазливостта винаги ръководеше решенията му и той взе ножа от нощното шкафче, преди да напусне спалнята, за да провери кой е.

Мухамед чакаше този момент от години. Най-после беше успял да се промъкне в палата и сега всичко, което трябваше да направи, бе да намери Малик и да го убие. Беше сигурен, че пазачите са освободени, тъй като Серад бе загубил кораба си и смъртта му бе оповестена. Това му даваше преимуществото на изненадата и той възнамеряваше да се възползва максимално от нея.

Мухамед тъкмо влизаше в палата откъм градината, когато дочу стъпки, идващи в неговата посока. Очакваше някой от пазачите и не бе изненадан, когато видя Малик. Нападна го моментално, като стреля с пистолета си с намерение да го убие.