Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Лельо Катрин, защо си тук и защо мислеше, че съм мъртъв?

— Веднага след като новината, че си заловен, стигна до нас, аз тръгнах към теб. Знаех, че татко може да те спаси, така че се върнах в Лондон и отидохме да те освободим. Пазачът ни каза, че си мъртъв, дори… всъщност това няма значение, когато си жив и здрав.

Едуард я прегърна отново и тогава попита с безчувствен глас:

— Къде е Вивиан?

Алекс кимна с глава към вратата на спалнята точно когато Дейвид и Тори излязоха навън.

— Ти? — каза Едуард, когато влизаше в стаята. Отправи студен поглед към младия човек, когото толкова месеци приемаше за Алекс. — След това ще се разправям с теб!

Дейвид кимна с глава и отстъпи с уважение, за да му позволи да влезе в спалнята. Тори стоеше до Дейвид и държеше ръката му в знак на подкрепа. Всички очакваха какво ще се случи.

Катрин последва баща си и се стресна, когато се намери пред Вивиан, загърната в широк дълъг халат, и Джералд, който бързо навличаше дрехите си.

— Джералд? — Тя произнесе името му с изумление, докато гледаше ту нея, ту него.

— Катрин! — Той я погледна с широко разтворени очи. Бе изумен. — Нямам нищо общо с това. Тя и Ейвъри са планирали всичко. Бяха двама заговорници. — Както винаги, излезе страхливец и се мъчеше да спаси себе си.

Едуард ги изгледа с гняв.

— Ратклиф, можеш да бъдеш сигурен, че истината за действията ти ще бъде съобщена на съпругата ти и нейното семейство и ти ще бъдеш отхвърлен от обществото. Семейството на жена ти е доста влиятелно и съм сигурен, че няма да приемат новината спокойно. Особено след като живееш изцяло на тяхна издръжка.

— Но… — Джералд успя да види целия си живот разрушен. Той се измъкна от стаята. Един съкрушен човек. Великите мечти, които споделяше с Вивиан, бяха изчезнали завинаги.

— И сега, Вивиан! — Едуард насочи гнева си към жената, която бе подкрепял през всичките тези години. — Твоите лъжи са повече от жестоки. Вече не си част от моето семейство. Ще загубиш този дом, а с него и всички средства, които ти подсигурявах.

Вивиан знаеше, че е свършено. Беше толкова близо до целта, а сега всичко пропадна. Присъдата, която я обричаше на бедност, беше много по-жестока от смъртта и тя можеше само да стои и да го гледа с изпълнени с омраза очи.

— Ненавиждам те! — извика тя.

— Единственото ми успокоение е, че измамата ти бе разкрита — отвърна й Едуард със същите чувства. — До сутринта да си се махнала оттук!

Той й обърна гръб с отвращение и напусна спалнята заедно с Катрин. Срещна другите в хола и погледна към Дейвид.

— А ти… — попита той. — Кой си ти?

— Името ми е Дейвид Маркъм и съм…

— Дядо — намеси се Алекс, — той е бил изнудван от майка ми да играе тази роля.

— Вярно ли е това? — попита Едуард.

— Да, сър, но осъзнавам какво зло съм причинил и съжалявам. Готов съм да изкупя вината си за моето участие в измамата. — Дейвид смело посрещна неприязънта на Едуард.

— Той току-що спаси живота ми, дядо.

— Наистина ли? — попита учуден Едуард.

— Да, наистина. — Тори също защити Дейвид и постави ръка около кръста на Алекс.

Херцогът ги погледна озадачен за момент и после се усмихна.

— Сигурен съм, че имате обяснение на всичко това и много желая да го чуя. Нека се приберем у дома и там да разговаряме.

Едуард стоеше на прозореца в кабинета си и гледаше навън към малката градина в задния двор на къщата. Усмихна се доволно. Бе преживял много черни мигове в живота си, но сега бяха избледнели и забравени. Най-после всичко бе както трябва. Семейството му отново се бе събрало и това бе всичко, което винаги бе желал.

При мисълта за свободата на Александър и сватбата му с Тори очите му се изпълниха с щастие. Беше скромна семейна церемония, но те бяха пожелали точно това. Тори беше красива булка, Александър — чудесен младоженец. Родителите на Тори бяха пристигнали точно навреме за сватбата. Те също усетиха дълбоката любов, която ги свързваше. Новото семейство се надяваше да получи Божията благословия и да бъде щастливо.

Александър му бе казал, преди да отпътува за медения месец, че има намерение да се установи в Англия и да заеме полагащото му се място на негов наследник. Тази новина го въодушеви и на Едуард му беше трудно да запази спокойствие. Чакаше с нетърпение времето, когато ще бъдат двамата. Бяха се уговорили, че първото нещо, което ще направят, когато Алекс се върне, и да напишат името „Ятаган“ на корабчето — играчка. Това бе нещо, което бяха отлагали прекалено дълго.