Боби Смит - Вземи сърцето ми

Вътре в каретата на Уейкфийлд, която се спускаше надолу по улицата от затвора, Серад стоеше изправен и мълчалив в новите дрехи, които Тори му даде. Той беше свободен… беше свободен… беше свободен. Думите отекваха в душата му като молитва. Едва когато колата зави и навлезе в по-централна улица, за да се слее с движението, той въздъхна с облекчение и се обърна към Тори.

Тя бе все още нервна. По време на бягството установи, че е притаила дъх до момента, в който каретата бе далеч от затвора. Едва когато Серад я погледна, успя да се усмихне истински.

— Ти си спасен! — въздъхна тя и се сгуши в прегръдката му, без да може да проговори повече.

Серад я притисна до себе си и устните му покриха нейните със страстни целувки. Прегърнати, те споделиха усещането, за което бяха мечтали от седмици.

— Обичам те, Серад — каза Тори нежно.

— Тори… сигурна ли си?

— О, да.

— Но какво ще стане с живота ни сега? — попита той, защото трябваше да знае истината за нейните чувства и дали тя все още вярва, че той е пират.

— Това е без значение. Всичко е без значение, освен това, че те обичам и си свободен. — Вдигна сияещи очи към него и цялото й изражение показваше без думи дълбочината на нейната вярност.

— Тори… — Той се наведе и я целуна нежно. — Аз също те обичам!

— Наистина? — Сърцето й заби, сякаш щеше да се пръсне от щастие.

— Исках да те намеря и да ти го кажа, когато „Ятаган“ бе пленен.

— Но беше невъзможно някой да те залови…

— Корабът получи повреди, докато се сражавахме с един враг на баща ми, и аз неразумно отплавах, преди да бъде отремонтиран. — Той спря и си даде сметка, че необмислените му действия станаха причина за толкова много нещастия. — Бе единственото решение, което съм взел, без добре да обмисля. Загубих кораба си, но не и теб. — Замълча и я погледна. Знаеше, че цената си заслужава, но също така знаеше, че няма да намери спокойствие, докато не освободи екипажа си… и докато не унищожи измамника, заел неговото място.

— Толкова съм щастлива, че си спасен — каза тя и се притисна в него. — Обичам те много. Не трябваше да те напускам.

Серад не искаше да я огорчава, но споменът за нейния годеник и измамата му не го напускаше. Трябваше да разкрие какъв лъжец е той, и то веднага.

— Какво ще ми кажеш за годеника си? — попита с малко повече раздразнение.

— Александър е чудесен. Всичко това дължим на него. Той ми помогна да…

Серад погледна през прозореца и видя, че сега се движат по тиха и безлюдна улица. Знаеше, че е време някои въпроси да получат отговор.

— Кажи на кочияша да спре колата ей там, на тъмното. Имаше жестокост в гласа му, която тя не бе откривала никога преди това и която я учуди.

— Но…

— Искам да говоря с годеника ти.

Тори почука по покрива и помоли мъжа да спре на посоченото от Серад място.

— Не мога да разбера. Не може ли това да изчака?

Серад не обърна внимание на протестите й. Скочи от каретата в момента, в който спря.

— Какво има? — попита Дейвид, като понечи да слезе, за да види може ли да помогне е нещо.

— Точно това искам да разбера. — Изпълнен с гняв, Серад го сграбчи за ризата и опря гърба му в каретата.

Дейвид нямаше представа защо Серад се държи така. Искаше му се да отвърне на твърдата хватка, но заради Тори остана спокоен, въпреки заплашителните жестове на пирата.

— Недей! Спри, спри! Какво правиш? — питаше Тори, като скочи от каретата и се запъти към двамата.

— Кой си ти и защо се представяш за Александър Уейкфийлд? — извика Серад, като държеше Дейвид неподвижен пред себе си.

— Какво? — Тори и Дейвид бяха изумени от избухването на Серад. Нямаха представа как с научил за измамата.

— Попитах кой си ти? — повтори въпроса си, като разтърси силно Дейвид.

— Серад, какво правиш? — Тори сграбчи ръката му, за да го спре.

— Този мъж не е Александър Уейкфийлд — ядосано обяви Серад.

— Какво говориш? Откъде знаеш това? — Тори бе изумена.

— Защото аз съм Александър.

— Ти си Александър? — Тори слисано се взря в него.

— Милостиви боже! — промълви Дейвид с разтреперан глас, като гледаше тъмнокосия сивоок мъж, който стоеше пред него. И веднага прозря истината.

— Моята леля Катрин… — Серад, вече Алекс, произнесе името, като че ли упражняваше английското Катрин — и аз бяхме отвлечени от моя баща — Ейвъри Уейкфийлд, за да измъкне пари от дядо ми. Той щеше да ни продаде, мен и леля, в робство във Франция. Корабът ни бе отвлечен от пирати и аз отраснах в Алжир като син на емира.