Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Не разбирам? Какво по-лошо може да има от това, че твоята възлюбена току-що ти обяснява, че обича друг мъж? — леко се усмихна тя.

Седнаха на дивана и Дейвид се протегна да хване ръката й.

— Това, което имам да ти кажа, не е най-приятната история, Тори. Но ти трябва да я знаеш.

Тори слушаше внимателно, когато Дейвид започна да й разказва истината за своя живот. Разказа й всичко — от мръсните подробности по арестуването му до изнудването от Вивиан да заеме мястото на Александър. И това как се бе влюбил в Тес. Обясни й как се е измъчвал, докато реши да й каже всичко, и как не би могъл да живее повече с тази измама.

— Моето истинско име е Дейвид… Дейвид Маркъм — заключи той, като прекъсна изповедта си, за да й даде възможност да говори.

Тори беше смаяна от всичко, което научи, но в очите й нямаше упрек, докато го слушаше.

— А херцогът?

— Точно за това исках да говоря с теб. Не знам какво да правя. Обикнах херцога. Той е почти като мой истински дядо. Не искам да го наранявам, но не мога да продължа да живея повече с тази ужасна лъжа. Мамя всеки, когото уважавам, и Вивиан все още командва целия ми живот.

— Алекс… тоест Дейвид… — Тори бе още замаяна от новината, че той не е Александър Уейкфийлд. — Мисля, че те познавам достатъчно добре, за да съм сигурна, че никога не би сторил нищо лошо някому. Сигурна съм, че не си убил момичето.

— Благодаря ти — каза той чистосърдечно. — Но властите не ми повярваха. Откакто Вивиан ме измъкна от затвора, тя ме заплашва с бесило, ако посмея да проваля плановете й да вземе парите на Уейкфийлд.

— А Тес?

— Както ти обичаш Серад, така и аз Тес — отговори той. — Тя е всичко за мен.

— Разбирам.

— Какво ще правим?

— Първо, ще измислим план как да измъкнем Серад от онзи затвор. След като той е спасен, ще се опитаме да решим вашия проблем така, че по-малко хора да бъдат наранени.

Дейвид стисна ръката й и успя да се усмихне.

— Вярвам ти, Тори.

— Какво можем да направим за Серад?

— Разбрах, че парите са ключът, който отваря този затвор — продължи Дейвид.

— Вярно е. Джоунс и аз успяхме да го видим миналата нощ.

— Вие… какво?

Тори го погледна гордо.

— Късно снощи разбрах, че е там и трябваше да съм сигурна, че е добре.

— Двете отидохте в затвора без придружител?

— И Тес би направила същото за теб, ако трябваше да спаси живота ти, нали?

— Да, така е. — Той спря, като съобрази, че Тес може да направи точно същото, когато истината за неговата личност излезе наяве. — Колко платихте за посещението?

Тори му каза и той замислено поклати глава.

— Знам колко трябва да взема със себе си тогава. Кога искате да отидете.

— Бих искала още сега да отидем, но се налага да изчакаме до довечера. Трябва да сме на бал тази вечер, нали?

— Да.

— Тогава ела да ме вземеш, както обикновено, и ще отидем в затвора.

— Ще бъда тук.

— Благодаря ти. Той ще се нуждае от нови дрехи. Имаш ли нещо, което може да използва?

— Колко е висок?

— Точно колкото теб.

— Ще донеса нещо. Къде смяташ да го отведем, когато го освободим?

— Има една свободна стая над помещението за карети, която никой не ползва. Там ще бъде в безопасност поне за една нощ — отвърна Тори. — След това ще трябва да намеря начин да напусне страната. Но първо трябва да излезе от онзи затвор.

Дейвид се възхищаваше от куража й.

— Ти си много смела жена.

Тя го целуна леко по бузата.

— И ти си чудесен мъж, Дейвид. Никога няма да разбереш колко много означава за мен твоята помощ.

— Знам, Тори. Повярвай ми, знам. Аз току-що споделих моята ужасна тайна с теб и ти не ме осъди.

— Ние всички правим неща, за които после съжаляваме. Ти и аз имаме шанса да ги поправим. Всичко ще бъде в наша полза, ще видиш.

— Надявам се да си права, Тори.

— Права съм. — Дори когато казваше тези думи, тя трескаво се молеше това да е така.

Тори си мислеше, че вечерта никога няма да дойде, но най-после тъмнината се спусна и Александър, вече Дейвид, пристигна, за да я вземе за бала. Бе разказала на Джоунс целия план и старата жена, макар и неспокойна, се съгласи да не казва нищо, като се молеше всичко да мине добре. Тори пожела на дядо си приятна вечер, грабна наметалото си и напусна къщата с една-единствена мисъл — да спаси Серад.

Дейвид й помогна да се качи в каретата и даде нареждане на кочияша къде да ги откара. Макар и учуден, той не го показа. Подкара направо към затвора и спря пред главния вход.

— Скрий се в тъмното и стой там, докато не видиш, че излизаме — инструктира го Дейвид.