Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Трябва да вървиш. Няма смисъл да ти казвам какво може да ти се случи тук — настоя той.

Изглеждаше толкова красива, че искаше само да я прегърне близо до себе си и никога да не я пуска повече, но не можеше. Бе неразумно от нейна страна да дойде. Излагаше се на опасност и въпреки любовта си към нея, нямаше да може да помогне, ако нещо се случи.

— Не се тревожи за мен. Ние подкупихме пазачите. В безопасност сме — обясни тя.

— Ние? — Нямаше представа кого бе довела със себе си.

— Джоунс и аз…

Въпреки всичко, Серад успя да се усмихне. Трябваше да се сети.

— Какво са направили с теб! — възмути се тя сподавено, като вдигна ръка да докосне наранената му буза.

— Няма значение, Тори. Не трябваше да идвате.

Серад се отдръпна от ръката й, прегърна я и в този момент се осъзна. Нямаше нищо, което да желае повече от това да я види отново и да й каже, че я обича. Но сега, когато бе тук, той не можеше да й го каже. Нямаше нищо, което да й предложи. Щеше да бъде екзекутиран скоро… а и все пак тя все още имаше годеник, мъж, когото желаеше от самото начало… Човекът, когото обичаше.

— Как можех да не дойда… когато те обичам? — Промълви истината и чакаше без дъх неговия отговор.

— Тори… — Той се взря в нея с усещането, че сърцето му току-що е изскочило от гърдите. Тя го обичаше! Но какво значение имаше това сега? Искаше да й каже, че той също я обича, но не го направи. Обичаше я повече от самия живот и това беше основната причина, поради която не можеше да й го каже. Помнеше какво му бе казала леля му за ограбения й живот и не можеше да направи това и с Тори. Обичаше я толкова много, че би направил всичко, за да е сигурен, че тя ще остави богатия англичанин, който може да й предложи всичко, от което тя се нуждае.

— Аз мога да ти помогна, знам, че мога. Моят годеник е Александър Уейкфийлд. Дядо му е херцог Хънтингтън. Сигурна съм, че има достатъчно власт и упражнява влияние в съда, за да те измъкне оттук.

— Не! — Думата се отрони от Серад, когато чу Тори да споменава името на годеника й. Взря се в нея, като се опитваше да разбере смисъла на това, което тя току-що му бе казала. Бе сгодена за Александър Уейкфийлд! Този абсурд бе прекален за него, но го осъзна едва когато си спомни всичко, което леля му бе разказала за миналото им. Развиваше се някаква опасна интрига и Серад разбра, че дядо му е нейна жертва.

Тори си помисли, че той се противопоставя на идеята й и продължи:

— Серад, аз трябва, не разбираш ли? Аз те обичам и няма да позволя това да ти се случи.

Погледът й срещна неговия.

За първи път Серад усети дълбочината на любовта й към него и това го нарани и омая. Въпреки че бе успокоен от това, което току-що научи, не можеше да устои да не прегърне Тори и отново да я целуне. Никой от двамата не забеляза оковите, докато той я държеше и с целувка й каза колко много означава тя за него. Тори се притисна с желание да го освободи, но знаеше, че това ще изисква някакъв план от нейна страна.

Джордж се появи на вратата, като пренебрегна протестите на Джоунс.

— Времето ви свърши! — брутално ги прекъсна той.

Тори и Серад се разделиха.

— Ще се върна — обеща тя, преди той да проговори, и го дари с последна отчаяна целувка.

Излезе от затворническата килия, като сложи качулката, за да скрие лицето си. Вътре в себе си ридаеше, но пред пазача и Джоунс запази гордо самообладание. Серад се нуждаеше от нея и тя нямаше да го изостави. Колкото и трудно да бе, щеше да потърси Александър и да го помоли за помощ.

Дейвид и Едуард останаха до късно следобед в имението Хънтингтън, въпреки че гостите бяха отпътували рано през деня. Прибраха се в Лондон едва по здрач.

Дейвид прекара цялото пътуване в пълно мълчание. Гледаше през прозорците на каретата, потънал в дълбок размисъл, и настроението му се влошаваше с всяка измината миля, отвеждаща го все по-далеч и по-далеч от жената, която обича. Знаеше, че предишният му живот бе труден, но сега истински усети болката.

Тес бе дошла в леглото му миналата вечер. Бе чула, че датата на сватбата е определена и сърцето й бе разбито. Нейното нещастие го отчая и раздялата в часовете преди изгрева бе почти непосилна. Дейвид се разкъсваше между желанието да признае всичко и да се ожени за Тес, а и вероятно да отиде на бесилото за престъпление, което не бе извършил, и да продължи лъжата, да се ожени и да живее в скучен лукс до края на живота си. С всяка измината миля му ставаше все по-ясно кое е правилното решение. Знаеше, че не може да лъже повече Тори и да живее живот, който не е негов. Той я ценеше и знаеше, че тя заслужава повече от перспективата да се омъжи за измамник, мислейки, че се омъжва за Александър Уейкфийлд.