Боби Смит - Вземи сърцето ми

Джоунс усети, че я обхваща отчаянието на Тори. Докато искаше да обсъдят проблема, изведнъж разбра, че Тори е права. Маркизът никога нямаше да се притече на помощ на пирата и вероятно мислеше, че Серад е получил точно каквото заслужава. Против волята си, Джоунс започна да се облича. Бе решена да остане на страната на Тори и да се опита да я предпази от грешки, дори и да трябва да жертва живота си за това.

— Ще се приготвя, но знаеш, че ще имаш нужда от пари. За да посетиш Серад, ще трябва да подкупиш пазачите, а съм сигурна, че те ще искат доста пари за това. Облечи тъмно наметало с качулка. Не бих искала някои от онези противни мъже да успее да те види ясно.

— Сега се връщам. — Тори забърза да вземе парите, които й бяха нужни, и своето голямо, загръщащо я цялата наметало.

Когато се върна, Джоунс бе облечена и обвита в маскиращо наметало. Измъкнаха се от къщата възможно най-тихо, защото не искаха слугите да усетят заминаването им. Наеха кола близо до къщата и като не обърнаха внимание на учудения поглед на кочияша, помолиха го да ги закара до затвора възможно най-бързо. Когато каретата спря, Тори видя грозната сграда да се издига пред тях и се ужаси. Само любовта й към Серад и решението й да му помогне й дадоха сила да продължи. С Джоунс, изправена до нея, те приближиха главната врата на затвора.

Тори се изуми от влиянието, което имаха парите. За минимални суми бе сигурно, че човек може да направи всичко, което иска, и да влезе в това ужасно място. Раздърпаният грозен пазач, който ги посрещна на вратата, я гледаше похотливо, докато му броеше исканата сума.

— Изглеждаш красива. Моето име е Джордж. Ако ти… — започна той с предложение, като вдигна ръка да отметне качулката от лицето й.

Джоунс бе нащрек. Тя бе защитавала Тори и в по-лоши моменти и пристъпи смело напред, за да възпре нахалника.

— Махни мръсните си ръце от нея и прави това, за което току-що ти се плати. Тук сме, за да видим пиратския капитан. Заведи ни при него.

Джордж изгледа дребната жена е раздразнение, но знаеше много добре, че не бива да върши глупости. Желаеше парите повече, отколкото жената.

— Хайде! — изръмжа ядосано.

За Тори и Джоунс бе кошмар да преминат през това адско място. Продължиха смело, защото желанието им да спасят Серад не им позволяваше да се откажат.

Когато накрая пазачът спря пред една заключена врата в едва осветения коридор в дълбоките подземия на затвора, двете жени се свиха в наметалата си.

— Там е! — остро каза Джордж.

— Отвори вратата! — заповяда Тори, на която й бе прилошало от всичко видяно.

Пазачът широко отвори вратата, за да влязат.

— Внимавайте! Опасен е — ухили се той със скрита насмешка.

Джоунс пристъпи напред, за да възпре мъжа, който искаше да влезе в килията. Знаеше, че Тори трябва да е сама и се постара да го осигури. Тонът й стана остър и ядосан, когато се обърна към него:

— Върни се назад и си гледай работата. Платихме ти добре за това.

Джордж вдигна рамене и се отмести. Остана да чака на разстояние.

Тори влезе в тъмното влажно помещение веднага след като пазачът се оттегли. Трудно се виждаше, но светлината от коридора бе достатъчна, за да забележи Серад, седящ на пода по средата на килията. Изглеждаше ужасно. Когато произнесе името му, чу пресипнал, развълнуван шепот.

Серад беше полузаспал, но при звука на гласа й главата му потрепна и той се взря в тъмнината. Когато я видя в очертанието на вратата, помисли, че губи съзнание. Тя изглеждаше като ангел и той се учуди колко жесток е, за да си представя образа й там, където бе неговото чистилище.

— Върви си! Защо ме измъчваш? — каза той с мъка.

— О, господи! Серад… — изплака Тори, видя израза на болезнено неверие в обезобразените му черти и не можа да остане повече на мястото си. Спусна се към него и падна на колене. Сълзи се стичаха по страните й, като го гледаше пребит и окован.

Тори отметна качулката си и се взря в лицето му. Той бе нейният горд пират, нейният дързък корсар. Какво правеше тук, окован в тази тъмница?

Едва когато Тори го докосна, Серад повярва, че тя е реална и действително е там. Можеше да види красивите й черти и да усети сладкото ухание на парфюма й.

— Тори? Какво правиш тук? — Болката му бе и нейна. Болеше я за него. Без да чака и секунда повече, тя го целуна. Това бе целувка на отчаяние, целувка от почти загубена и сега отново намерена любов. — Защо дойде?

— Трябваше да дойда. Не мога да позволя нещо да се случи с теб — призна Тори. Очите й блестяха насълзени, а сърцето й туптеше силно.