Боби Смит - Вземи сърцето ми

Накрая стигнаха къщата в Лондон и Дейвид бе взел решение да открие Тори на следващия ден и да й признае всичко. Заслужаваше това. Тогава, след като поговорят, щеше да вземе решение какво да прави по-нататък.

Дейвид се почувства по-добре тази нощ. Радваше се, когато настъпи утрото. Щеше да признае измамата и лъжата, щеше да бъде прям с нея.

Малко след девет часа, когато Дейвид се приготвяше да тръгне към имението Лорънс, пристигна пратеник с бележка за него от Тори. Мислеше, че е малко прибързано да я търси толкова рано и неочакваното й съобщение го изненада. Отвори го предпазливо, гадаейки съдържанието, и бе много заинтригуван и озадачен от това, което прочете.

Скъпи Александър, Много е важно да разговарям с теб веднага. Моля те, ела колкото можеш по-скоро. Страшно се нуждая от помощта ти.

Дейвид не можеше да си представи защо тя се нуждае от помощта му. Но повече от всичко желаеше да направи каквото трябва за нея. Нареди да докарат каретата му и потегли веднага.

Тори не бе спала през цялата нощ, защото притесненията за Серад я бяха изтощили. Часовете сякаш течаха прекалено бавно и тя си отдъхна с облекчение, когато най-после настана време, удобно, за да изпрати съобщение на Александър.

Докато го чакаше, Тори си мислеше как да се справи със ситуацията. Харесваше Александър и му вярваше напълно, но не можеше да си представи как би реагирал, когато му каже, че обича друг мъж и се нуждае от помощ, за да го спаси от затвора. Цялата потръпна, когато си спомни за Серад — заключен и окован в онзи затвор. Споменът за неговите мъчения я заставяше да направи всичко необходимо, за да го спаси.

Почукване на вратата на спалнята я върна към действителността. Слугинята й съобщи, че лорд Александър е пристигнал и я чака долу и тя се втурна навън от стаята. Лицето на Тори бе като маска, а треперещите й ръце се бяха впили в полата така, че Александър да не разбере колко нервна е всъщност. Слизаше по стълбите с привидна лекота, изглеждаше като чудесна млада лейди. Само Джоунс знаеше за душевните й безпокойства, но тя бе горе в стаята си, където се бе съгласила да остане, докато Тори говори с Александър.

— Александър, толкова се радвам, че дойде — меко каза тя, като влезе в приемната да го поздрави.

— Тори, изглеждаш чудесно тази сутрин — отвърна Дейвид и се изправи от дивана, за да поеме ръцете й и я целуна по бузите. — Получих съобщението ти и веднага пристигнах.

Готовността му да й се притече на помощ бе толкова голяма и открита, че за момент цялата предпазливост на Тори се изпари.

Дейвид долови един нещастен поглед, който тя се мъчеше да овладее, и това го озадачи.

— Тори… какво има? Как мога да ти помогна?

— О, Александър! Ти си толкова добър, но има много неща, които трябва да ти кажа… Толкова много неща, които не знаеш.

— Ще направя всичко, каквото мога. Знаеш колко много държа на теб.

Тори преглътна с мъка. Не искаше да нарани Александър, но трябваше да спаси Серад. Животът й нямаше да има значение, ако нещо се случи с него.

— Александър, нуждая се от помощта ти. Но след като ти кажа от какво имам нужда, може би няма да искаш да се намесиш в това.

Дейвид нямаше представа какво я тревожи, но знаеше, че ще направи всичко възможно за нея.

Тори съзнателно изправи раменете си и го погледна в очите.

— Нуждая се от твоята помощ, за да измъкна един човек от затвора.

— Моля?! — Дейвид бе изумен.

— Серад е заловен. Докарали са го тук и са го вкарали в затвора. Аз трябва да го спася. Няма да го оставя да умре. Не мога… — Очите й бяха трескави от решителност.

— Серад е пиратът, който залови вашия кораб?

— Да… Александър. И аз го обичам.

Времето спря и двамата се гледаха един друг. Дори в най-смелите си мечти Дейвид не бе си представял, че такова нещо можеше да се случи с него. Мислеше, че ще съкруши сърцето на Тори, когато й открие любовта си към Тес. Мислеше, че ще разбие живота й. Страхуваше се да й каже истината, но сега разбра, че може да го направи.

— Тори, ще направя всичко, което искаш, за да ти помогна да го спасиш. — Разтвори ръце. Тя се притисна в него с дълбоко ридание.

— О, благодаря ти, Александър! Знаех, че мога да разчитам на теб — каза тя и го прегърна.

— Има нещо друго, което трябва да обсъдим — каза сериозно той.

Тори отстъпи назад, не знаеше накъде бие.

— Тази сутрин, когато получих бележката ти, вече бях тръгнал насам, за да говоря с теб.

— Така ли? За какво?

— Аз също имам да ти кажа нещо много важно. Ти си единствената, на която мога да се доверя, защото само на теб вярвам.