Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Да, сър.

Дейвид изчака, докато той се оттегли, и тогава хвана ръката на Тори. Тя се бе погрижила да нахлупи качулката си за по-голяма предпазливост.

Джордж видя идващата двойка и веднага позна жената. Той се ухили. Кесията, която получи миналия път от нея, бе тежка и той очакваше сега да вземе повече пари.

— Добър вечер, господине, мадам — поздрави, като се усмихна на двамата.

Дейвид кимна в отговор.

— Идваме за пиратския капитан.

— Защо?

— Искаме да го изведем навън.

Джордж го прецени с поглед. Изглеждаше много богат и пазачът имаше намерение да вземе възможно най-многото.

— Това ще ви струва пари.

— Колко?

Дейвид мразеше пазарлъците с такива противни хора, но това бе единственият начин.

Джордж назова голяма сума и Дейвид веднага постави парите пред него.

— Искам Серад навън, веднага.

— Не се тревожете. Ще си получите човека — отвърна Джордж, като прибра в джобовете си парите. Той повика другия пазач и когато Сам се появи, каза му да изведе пиратския капитан от килията.

Сам кимна и забърза. Разбра, че нещо става и ако съдейства, ще бъде добре възнаграден за старанието си.

— Идвам с вас — обади се Тори.

— Сега, чакай… — Джордж започна да протестира.

Дейвид го прекъсна:

— Или жената идва, или няма да има сделка.

Той махна на Сам и мистериозната жена го последва по пътя към затворника.

— Има още нещо… — каза Дейвид, когато те изчезнаха надолу по коридора.

— Какво? — попита пазачът подозрително.

— Искам да съм сигурен, че никой няма да разбере, че Серад е изчезнал. На властите ще им трябват няколко часа, за да ни открият, нали?

Джордж кимна с глава в отговор на прозорливостта на мъжа.

— Мисля, че знам как да уредя това, но ще струва допълнително.

Алчността му бе неоспорима, но Дейвид знаеше, че няма друг начин. Ако властите разберяха, че Серад е избягал от затвора, щеше да има преследване и бог знае какво можеше да се случи на Тори, ако ги хванеха заедно. Трябваше да е сигурен, че са в безопасност.

— Колко допълнително?

Докато Дейвид привършваше сделката с Джордж, Тори следваше другия мъж през лабиринта от мръсни коридори, надолу по студените каменни стъпала, които водеха към килията на Серад. Бе толкова нервна и развълнувана, че трепереше. Бе притеснена, че нещо може да се случи и планът й за спасяването на Серад да се провали. Знаеше, че следващите няколко минути ще са най-критични. Спряха пред заключената врата и тя се отдръпна, докато пазачът отключи.

— Серад! — Побърза да влезе и го намери в същия вид, както и предната нощ.

— Тори!

След като го бе оставила през нощта, Серад не знаеше какво да очаква — свобода или смърт. Това бяха ужасни двадесет и четири часа и сега бе трудно да овладее радостта си при нейното завръщане. Бързо се изправи на крака.

— Дойдох да те изведа оттук. Пазач, побързай! Веднага свали тези белезници от него! — заповяда тя сърдито, като се отмести настрани, за да може той да го освободи.

Когато Сам развърза ръцете му, Тори се втурна към него.

— О, Тори… — Той я целуна отново, без да обръща внимание, че пазачът стои наблизо. Единствено това, че тя бе тук, при него, и той бе свободен имаше значение.

— Хайде. Трябва да те изведа веднага оттук — забързано каза Тори, когато устните им се отделиха и усетиха завистливия поглед на пазача.

Серад и Тори последваха Сам навън от тъмната килия. Серад чувстваше Тори до себе си, но не оставяше без внимание и пазача. Не вярваше на никого от затвора и знаеше, че може да се отпусне едва когато са далеч оттук.

Когато Тори видя, че Дейвид не чака пред главния вход, забърза навън и го намери в каретата.

— Качвай се, Тори — каза Дейвид, седнал до кочияша.

— Не искаш ли да стоиш тук, при нас?

— Мисля, че имате нужда да останете насаме — каза й той с разбираща усмивка. Погледът му се отмести към високия тъмнокос мъж, който стоеше до нея, и той се взря за момент в него в тъмнината на нощта.

— Благодаря ти, Александър — каза тя, като използва това име, за да звучи правдоподобно в присъствието на кочияша. Тогава тя и Серад се качиха в каретата и когато заповедта бе дадена, потеглиха бързо.

Щом тримата се отдалечиха от затвора, Джордж погледна Сам и се ухили самодоволно.

— Добри пари си изкарахме тази вечер.

— Така ли?

— Да. Има само още едно нещо да свършим и тогава ще ти дам твоя дял.

— Какво е то?

Джордж започна да му обяснява как ще поставят тялото на затворника, който „случайно“ е умрял по-рано този ден, в килията на пирата. Инструктира Сам, в случай че някой пита за пирата, да обяснява, че е бил убит при опит за бягство. Сам се съгласи с плана, без да мисли много, и когато работата бе свършена, получи добра сума за съучастието си.