Боби Смит - Вземи сърцето ми

Тори стоеше в харема, нетърпеливо очаквайки Серад да я повика. Бе се изкъпала и напарфюмирала и с помощта на Ома бе облякла местна дреха, за да му хареса. Искаше да изглежда възможно най-добре. Настроението й бе превъзходно, след като се бяха върнали от оазиса. Всеки път, когато някаква неприятна мисъл се появеше в ума й, за да помрачи щастието й, тя я отхвърляше. Обичаше Серад. Той бе мил, внимателен, прекрасен и тя бе забравила предпазливостта си и си бе позволила да се грижи за него. Едва можеше да дочака да бъде отново в прегръдките му.

Джоунс бе много притеснена, след като бяха тръгнали, но Тори я убеди, че всичко е било наред. Старата жена бе все още загрижена, но реши да мълчи и да изчака да види какво ще се случи.

Тори седеше в спалнята си, прекарвайки времето в очакване, когато Ома се появи, носеща поднос за вечеря.

— Къде е Серад? Няма да вечерям сама, нали? — попита тя объркана, с лека болка от това, което сметна за измяна. Мислеше, че ще вечерят, а после ще прекарат още една райска нощ в прегръдките си.

— Да. Той ще отплава след няколко часа и ще бъде далеч за известно време — отвърна Ома.

— Какво? — Тори бе шокирана. — Не иска ли да ме види?

— Не. Той не те повика.

Отговорът й ядоса Тори. Как можеше Серад да не иска след всичко, което бяха преживели! Как можеше Ома да стои там и спокойно да й казва, че той заминава. За миг се почувства ужасно, но бързо се съвзе. Бе убедена, че има някаква грешка и затова смело заяви:

— Тогава аз ще отида при него.

— Не мисля, че е разумно… — започна Ома, но бе вече твърде късно, защото Тори бе излязла от стаята, отправяйки се към спалнята на Серад.

— Серад? — Тори изрече името му още щом влезе през вратата. — Ома каза, че ти тръгваш и… — Спря се, когато видя, че той разговаря с мъжа, когото познаваше като Тарик още от кораба. Слугите му също бяха там и приготвяха куфара му.

Серад, Тарик и слугите я погледнаха шокирани. Бе нечувано за жена да излиза от харема си и да търси някой мъж.

— Какво правиш тук? — попита Серад. Бе раздразнен от нейното нахълтване, което отклони мислите му от сроковете на бъдещата мисия. Но все пак не можеше да не признае колко добре изглеждаше Тори в алжирската дреха. Бе сигурен, че я носи само заради него и почувства мигновен силен прилив на желание. Потуши го с усилие.

— Серад… аз… — преглътна нервно Тори. Сивоокият мъж, срещу когото се беше изправила, не бе същият, с когото бе прекарала няколко любовни нощи.

— Не съм изпратил да те повикат. — Безпокоеше се за Малик, а и все още чувстваше болка от разказа на леля си. Последното нещо, от което се нуждаеше сега, бе да види Тори, за да му напомни колко много я желае.

— Знам, но…

— Да я отведа обратно в харема — предложи слугата.

— Много добре. Направи го. После се върни и довърши това, което си започнал — заповяда Серад.

Тори внезапно почувства болка, след като така грубо бе отпратена. Любовта й към него бе глупост. Той не се бе променил. Всъщност Серад бе това, което тя винаги бе мислила — варварски пират и нищо повече. Романтичността й я бе карала да вижда в негово лице някой, който не съществува. Бе негова собственост и той щеше да я използва и отпраща при всяка своя прищявка. Беше й го казвал достатъчно често. Как можеше да забрави!

Тори изправи раменете си, обърна се, без да пророни дума, и напусна покоите на Серад. Бе дошла да му каже, че й липсва. Но сега, когато си тръгваше с разбито сърце, знаеше, че никога не е означавала за него нещо повече, отколкото другите слуги. Прехапа устни, за да възпре сълзите си, не изчака слугата да я поведе и бързо се върна в харема си.

Серад видя как изражението й се променя, преминавайки от щастие в болка, и въпреки че копнееше да я държи в прегръдките си и да й каже, че всичко ще бъде наред, не можеше да си позволи да го направи точно сега. Закле се да го направи по-късно и върна вниманието си към Тарик и плановете им.

Раби прекара неспокойна нощ. Нямаше представа какъв е ефектът от разговора върху Серад и макар че се надяваше да промени нещата, дълбоко в себе си се страхуваше, че той е прекарал твърде дълго време под влияние на патриархалния Алжир.

Когато Алмира потвърди по-късно през нощта, че Серад е напуснал дома и чака заповеди от Малик, за да отплава на „Ятаган“, тя реши да приведе в действие плана си за освобождаването на Тори и нейната компаньонка. Знаеше, че е особено важно усилията й да бъдат запазени в пълна тайна и затова възложи на Алмира да направи необходимото, за да улесни бягството на двете англичанки. Боеше се да напише нещо, за да не открие Малик нейния план, и затова изпращаше съобщенията си устно, дума по дума.