Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Тарик! Има ли начин да ускорим ремонта на „Ятаган“, така че да стигнем Алжир по-бързо? — попита Серад. Сега, след като бе взел решение, цялото му същество сякаш гореше. Знаеше, че сигурно няма да може да пристигне при Тори достатъчно бързо. Съжаляваше, че е бил толкова груб към нея, преди да замине, и знаеше, че първото нещо, което ще направи, е да й се извини. Но това нямаше значение, най-важно бе да я види, да я прегърне и да й говори за любовта си.

— Правим каквото можем, Серад — отговори приятелят му. — Откъде това странно желание да се върнеш по-бързо вкъщи?

— Да, братко. Възможно ли е да има някаква специална причина, поради която бързаш да се върнеш обратно? — попита Хасим, присъединявайки се към стоящите до щурвала мъже.

— Би могло да се каже — отвърна Серад с лека усмивка.

Тарик и Хасим бяха изненадани от промяната в настроението му. Преди час Серад бе навъсен. Сега изглеждаше в добро настроение.

— Какво се случи, след като слезе на долната палуба, та твоето настроение така се промени?

— Случи се това, че взех решение и единственото нещо, което трябва да правя, е да го следвам.

— Решение за Тори? — попита Хасим.

Той кимна.

— Аз я обичам и реших да я помоля да ми стане съпруга.

— Тя е чудесна жена — намеси се Тарик, като си спомни колко прекрасна изглеждаше онази вечер, когато се втурна неканена в покоите на Серад. — Малко е своеволна, но и ти си мъж, достоен за предизвикателството.

— Сигурен съм, че е — съгласи се Хасим.

Ома и Зена обезумели търсеха Тори и Джоунс, когато откриха изчезването им на сутринта, след като Алмира ги бе извела тайно от харема. Другите прислужници на Серад също се включиха, но напразно. Двете жени бяха изчезнали от града без следа и Ома и Зена знаеха, че ще имат неприятности, когато Серад се върне и разбере. Не грешаха.

Серад и Хасим се запътиха към Малик веднага след като пристигнаха в пристанището на Алжир, за да му съобщят за смъртта на Мухамед. Серад бе неспокоен по време на срещата, макар че успя да го прикрие от Малик и Хасим. Бе доволен, когато тя завърши и веднага се втурна към дома си, за да поговори с Тори.

Серад знаеше какво трябва да направи и искаше да го свърши по-бързо. Слугите му изглеждаха необикновено нервни и това го озадачи. Но не за дълго, защото скоро разбра причината Тори да не бъде доведена при него, когато я бе повикал.

— Не мога да я доведа при теб, Серад — каза слугата.

— Защо? Отново ли отказва да дойде? — попита той и се засмя сърдечно. Бе сигурен, че тя му е сърдита заради начина, по който се отнесе към нея, преди да тръгне, но бе готов да поправи поведението си. — Донеси я тук, ако трябва.

— Не, Серад. Не мога. Причината не е, че тя отказва, а че я няма.

— Какво?

— Двете жени изчезнаха на следващия ден, след като отплавахте.

Серад изненадан се вгледа в мъжа.

— Няма ги? — повтори той, за да се увери в това, което е чул.

— Да. Претърсихме къщата и целия град, но не намерихме и следа от тях.

Серад го погледна и очите му се присвиха застрашително.

— Как се случи това?

— Никой не знае, Серад. Късно през първата нощ след твоето отпътуване англичанките са се измъкнали незабелязано от къщата, докато Ома и Зена са спали, както обикновено, и са изчезнали. Опитахме всичко, за да ги намерим, но сякаш бяха потънали в земята.

Серад стисна зъби в опит да се бори срещу чувствата, които бушуваха в него. След времето, което прекараха в оазиса, той си мислеше, че нещата между тях са станали различни. Но очевидно бе грешил. Все пак не можеше да си представи къде е отишла Тори. Трябваше да е някъде наблизо и ако се бе скрила в Алжир, бе в опасност. Тази мисъл не му даваше покой и той се втурна да намери двете прислужнички, за да ги разпита. Разпитът не го задоволи, защото те не бяха чули и видели нищо.

Най-после разбра с кого трябва да говори. Леля Раби сигурно можеше да му помогне. Може би тя имаше представа къде са отишли Тори и Джоунс. Реши да отиде при нея в харема на Малик.

Раби очакваше Серад, след като чу за връщането на „Ятаган“. Посрещна го с величествено гордо държане. И двамата излязоха в градината.

— Виждам, че си се върнал от пътуването — изрече тя твърде небрежно. — Чух също така, че победата ти над Мухамед е била пълна.

— Корабът му бе потопен — потвърди Серад.

— Това е добре. Сигурна съм, че Малик е много доволен.

— Не съм дошъл да говорим за пътуването или за Малик — призна най-накрая той. — Дошъл съм, защото трябва да говорим за Тори.