Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Какво има? — Раби бавно се обърна с гръб към него и приближи към фонтана.

Серад я последва.

— Изчезнала е, лельо Раби. И аз не знам къде е отишла. Помислих, че ти си единственият човек в цял Алжир, който може да ми помогне.

Раби се обърна с лице към него. Изражението й бе сериозно и тя му отвърна напълно откровено:

— Надявам се, че в този момент тя и нейната компаньонка са на половината път към дома си.

— Тя наистина си е тръгнала? — Серад се втренчи в леля си Раби. Не знаеше какво бе очаквал да чуе от нея, може би, че са скрити някъде в града и че той ще може да ги намери и да я върне още същия ден. Бе напълно изненадан да разбере, че леля му знае за изчезването и че всъщност Тори е напуснала живота му.

Раби повдигна гордо главата си срещу него.

— Тя напусна Алжир малко след като ти отплава.

Серад не можеше да повярва. Тори си бе отишла! Никога нямаше да има възможност да й предложи свободата или да й признае своята любов. Избухна в гняв за секунда и тогава разбра какво трябва да прави. Не можеше да я остави да тръгне, без да й разкрие чувствата си. Щеше да я последва.

— Кога и с кой кораб отплава?

— Не мога да ти кажа. Просто я остави да си върви. Моля те, остави я да се върне у дома — смекчи молбата си тя.

— Не мога — изпъшка той, борейки се отчаяно с чувствата си. Как можеше да остави Тори да си тръгне, когато се нуждаеше толкова много от нея!

— Но ти трябва да го направиш. Има много други жени, които биха дали всичко, за да влязат в харема и в живота ти…

— Лельо Раби… ти не разбираш — призна с болка той. — Аз вече не искам да притежавам Тори.

— Тогава какво значение има, ако не искаш да я върнеш обратно със сила и да я оставиш в харема си? — Тя го дразнеше, защото искаше да знае какво става в сърцето му.

— Искам тя да бъде моя жена.

— О? Ти искаш да я дариш с честта да бъде твоя първа жена? Без съмнение първата, но от многото? Напомням ти, племеннико, че тя не е от алжирските жени, които просто ще приемат това като съдба. Тя е англичанка и да дели съпруга си с други жени й изглежда грозно и унизително. — Когато ние се омъжим, за нас съществува само един мъж, и то завинаги.

— Знам и мога да го приема, но не мога да я оставя да си тръгне. Трябва да я последвам, лельо Раби. Трябва да й кажа какво чувствам.

— И какво чувстваш?

Серад повдигна горящите си очи към нея.

— Аз я обичам — призна той.

— Ти я обичаш? — Раби бе развълнувана, че той най-после разпозна и назова това, което чувстваше към Тори. Очите й излъчваха топлина и тя гледаше племенника си с възхищение.

— Много, но никога не съм имал възможност да й го кажа. Дори не бях го разбрал, докато не размислих върху всичко през последната седмица. Ето защо трябва да я намеря. Не мога да я оставя да напусне, без да й кажа какво изпитвам към нея.

Раби протегна ръка и я постави нежно върху неговата. Бе доволна, че Серад е осъзнал своите чувства, но все още се притесняваше за Тори.

— Но, Серад… Какво ще стане, когато ти я намериш и й разкажеш за своята любов, а се окаже, че това за нея няма никакво значение? Какво ще стане, ако тя все още иска да се върне у дома? Ще бъдеш ли способен да я оставиш да си тръгне? Обичаш ли я достатъчно, за да поставиш нейното щастие над своето?

Той погледна към нея и отговори без колебание:

— Да. Не бих могъл да направя противното.

Раби се изправи на пръсти и го целуна нежно. Сърцето й бе изпълнено с любов към него.

— Не знам името на кораба, с който отплава, но мога да ти кажа, че напусна Алжир на следващия ден, след като ти замина.

Серад остави леля си и се зае с нелеката задача да открие морския съд, с който Тори и Джоунс бяха отплавали. Отчаянието му нарастваше с всеки неуспешен опит и бе почти бесен, когато късно през деня най-после откри името на тежкоподвижния търговски кораб, с който бяха тръгнали. След като откри кораба и научи неговата посока, Серад бе сякаш полудял и нищо не можеше да го спре. Макар че ремонтът на „Ятаган“ бе започнал, нямаше да има достатъчно време, за да го приведе в пълна готовност за плаването. Но Серад не се интересуваше от това. Изчисли, че скоростта на другия кораб ще бъде много по-малка, въпреки че неговият кораб няма да е напълно отремонтиран. Щяха да настигнат Тори далеч от бреговете на Англия. Изпрати кратко съобщение до Малик и Хасим, като им обясни своя план за действие, и без да се интересува от техния отговор, отплава от пристанището още същата нощ.

Капитанът на фрегатата от британската флота „Белведер“ прие сериозно съобщението на вахтения, че е забелязал кораб на хоризонта. Винаги бе нащрек към пиратите, които бродеха по оживените търговски маршрути, и заповяда курс на пресичане. Англичаните се приготвиха да ги приближат, за да ги разпознаят. Серад ги наблюдаваше с чувство на безпокойство. „Ятаган“ бе в открито море от две седмици и през това време не бе срещал други кораби. Серад бе доволен от това и се надяваше, че няма да се случи нищо, докато намерят Тори. Появата на кораб от британската флота го разтревожи. Фрегатата му не бе все още способна да постигне пълна скорост и маневреност. Не искаше да влиза в битка, която със сигурност щеше да загуби. Ценеше кораба и хората си твърде много, за да ги изложи на такъв риск. Искаше само да намери търговеца и да върне жената, която обича, обратно. Но, изглежда, самата съдба му бе попречила и го бе поставила пред много по-трудно изпитание.