Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Ще променим ли курса си, за да ги избегнем? — попита Тарик, като се приближи до своя капитан.

Серад се ядоса и разстрои, след като обмисли малкото възможни варианти.

— Да, но не прави нищо, което да предизвика тяхното подозрение.

Тарик остави Серад сам и побърза да изпълни нареждането. Капитанът искаше да избегне сблъсъка на всяка цена. Щяха да продължат колкото е възможно по-бавно, с надежда, че англичаните няма да опитат да ги спрат. Но очакванията му да се изплъзнат мирно не се оправдаха, след като капитан Деморест най-после разбра кой стои пред него и го последва. Серад се втурна към мостика, за да се присъедини към Тарик, знаейки, че не може да рискува да се бие.

— Да приготвим ли оръдията, капитан Серад? — попита един от мъжете, готови да се бият срещу англичаните с всички сили.

— Не! — отсече той и почувства тежестта на вината си.

Ако беше помислил малко повече за сигурността на хората, нямаше да се впусне по този начин след Тори с пострадалия кораб. Но вече бе твърде късно. Можеше само да опита да избяга от британската фрегата.

— Не? — Екипажът му бе объркан.

— Това ще бъде самоубийство. Ще опитаме да избягаме. Това е единствената ни възможност.

Серад и Тарик се спогледаха загрижено и след това съсредоточиха вниманието си върху предстоящия сблъсък. Серад прогони всякакви мисли за Тори от съзнанието си.

Нямаше вече връщане назад, след като капитан Деморест откри, че пред него стои „Ятаган“. Бяха чували за кораба и неговия капитан и бяха твърдо решени да го премахнат от моретата веднъж завинаги.

— Заредете оръдията! — заповяда капитанът и „Белведер“ започна да преследва жертвата си. „Ятаган“ бе бавен и това го озадачи. В слуховете, които бе чувал, се превъзнасяше скоростта му. Тази мудност го караше да бъде предпазлив и готов да използва сила. Серад бе известен със своите забележителни моряшки способности и Деморест не искаше да разбере по най-неприятния начин, че бавната скорост е само уловка. Той беше сигурен, че всички разкази за навигаторската смелост на Серад са истина.

— Огън, когато сте готови! — Деморест догони кораба пред себе си, като се чудеше защо корсарят се опитва да избяга. Всичко, което бе чувал за него, го караше да вярва, че той ще се обърне и ще се бие.

Оръдията на „Белведер“ прогърмяха. На борда на „Ятаган“ Тарик все още гледаше Серад в очакване на заповед.

— Ще отвърнем ли на огъня?

— Не. Пълен десен! Нека видим дали все още няма някакъв друг начин да се измъкнем.

Хората му се втурнаха да изпълнят заповедта. Всички знаеха, че „Ятаган“ все още не е способен да постигне нормалната пълна скорост и маневреност и че ще трябва да разчитат на способностите на Серад, а и на много късмет, за да се измъкнат. Серад стоеше на мостика и високо извикваше заповедите си. Всеки път успяваха да избегнат артилерийския огън на британците. Единствено благодарение уменията на своя капитан, който предвиждаше всеки ход на англичаните, успяваха да останат незасегнати от ожесточените продължителни атаки. Но най-накрая липсата на маневреност ги обрече. „Белведер“ даде унищожителен залп от едната си страна и разкъса целия им такелаж, което ги направи съвсем неподвижни.

Серад чувстваше болката от поражението и съзнанието, че неговото собствено импулсивно решение да напусне пристанището, преди ремонтът да е завършен, ги е довело до този край.

— Ще се бием ли, капитан Серад? — искаха да знаят хората му.

Серад и Тарик гледаха как фрегатата се приближава и вражеските моряци приготвят своите абордажни куки. Знаеха, че са способни да убият много от британските моряци, ако се стигне до ръкопашен бой. Но все пак нямаше начин да победят.

— Не! Не оказвайте никаква съпротива! — извика Серад. — Досега нямаше кръвопролитие. Нека да оставим нещата така.

Капитан Деморест не можеше да повярва, че се приближава до борда на покрития с позорна слава „Ятаган“. Неговият кораб и екипаж бяха най-добрите и той бе горд от техните усилия. Въпреки че се възхищаваше от работата на своите хора в усилията да превземат другия съд, той не можеше да не отдаде дължимото на действията на другия капитан. Никога не бе срещал такива невероятни навигаторски умения. Бе очевидно, че корабът е претърпял някакви повреди и не е способен на нормално плаване. Знаеше, че това е единствената причина, поради която бе спечелил победа този ден.

Деморест се изкачи на палубата на „Ятаган“ и потърси неговия капитан. Забеляза Серад, който стоеше с царска осанка близо до мостика, и разбра, че той е господарят. Забеляза, че всеки член на екипажа е тежко въоръжен с ятаган и пищов, но никое от оръжията не бе вдигнато.