Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Трябва да тръгвам — неохотно прошепна Тес. Казваше това, въпреки че ръцете й все още бяха обгърнали Дейвид и устните й търсеха нежно неговите.

— Знам — отговори той с въздишка. През месеците след тяхната първа страстна среща неговите чувства към Тес бяха разцъфнали. Въпреки че знаеше от самото начало, че няма реално бъдеще пред тях, той не беше способен да й устои и сега откриваше, че я обича със страст, която го изненадваше.

Чувството за вина опустошаваше Дейвид. Начинът, по който се грижеше за запазване тайната на връзката му с нея, го нараняваше дълбоко, защото той я използваше. Но все пак не можеше да зачеркне себе си, въпреки че до този момент Тес беше най-важното нещо в живота му, където всичко друго беше фалш и лъжи. Чувствата му към Тес бяха истински, искрени и много объркващи.

Тес мразеше да го напуска, но знаеше, че трябва. Като се измъкна от леглото, тя започна тихо да се облича, докато той лежеше и безмълвно я наблюдаваше. Погледна го и му се усмихна топло.

— Тес…

Тя се обърна и беше изненадана, като видя, че той я последва към вратата. Нямаше възможност да проговори, тъй като Дейвид я прегърна и я целуна страстно и отчаяно.

— О, господи, Алекс. — Беше останала без дъх от целувката, а очите й приличаха на звезди, когато с учудване се взря в него. Това, че тя използва фалшивото му име, разруши магията за него.

— Пази се, Тес! — И отстъпи от нея.

Стори й се, че улавя нотка тъга в гласа му, но не успя да я разбере.

— Ще мисля за теб цял ден — обеща тя.

— Аз също ще мисля за теб — отвърна той дрезгаво.

Тес напусна стаята, като се движеше предпазливо, за да не я видят, докато се прибира.

Дейвид гледаше затворената врата и след това се оттегли до прозореца, за да се наслади на изгряващото слънце. Не знаеше защо изведнъж почувства тежест и неудовлетвореност. Нещата бяха такива, каквито месеци наред ги помнеше, и нямаше никаква причина да е притеснен. Обичаше Тес и въпреки че никога нямаше да могат да се оженят, поне можеха да се срещат. Убеждавайки самия себе си, че това ще е достатъчно, Дейвид загърби гледката и се върна в тъмните сенки на стаята си и своя живот.

Дейвид беше в кабинета с дядо си и преглеждаха някои важни книжа, свързани с едно от техните имения, когато пристигна пратеник от Лондон.

Едуард не очакваше нищо и беше много любопитен каква е спешната новина.

— Казваш, че го изпраща Алфред? — попита херцогът.

— Да, Ваша Светлост — отговори Далтън.

— Покани мъжа вътре.

— Веднага, сър. — Възрастният слуга излезе от залата. Едуард беше седнал зад бюрото, а Дейвид стоеше точно до него. Двамата гледаха в очакване мъжа, който влизаше в стаята.

— Ваша Светлост, маркиз Рейвънсли ме изпрати да ви донеса това — каза той и подаде запечатаното послание на Далтън, за да го даде на херцога.

— Благодаря ви. Можете да останете, докато го прочета и видя дали ще има нужда от отговор.

Пратеникът кимна и застана покорно.

Дейвид се напрегна, като чу, че писмото е от маркиза и гледаше с нетърпение Едуард, който го отваряше и хвърли бърз поглед върху него.

Едуард,

Господ беше с мен и отговори на моите молитви. Виктория и нейната компаньонка се завърнаха в Лондон тази седмица в отлично здраве. Всичко е наред. Очаквам с нетърпение нещо от теб и Александър.

Едуард го прочете отново, за да е сигурен, че е разбрал правилно всичко и тогава го подаде на Дейвид с широка и щастлива усмивка.

— Благодаря ти, Господи! — възкликна Едуард.

— Какво има? — попита Дейвид.

— Момичето се е завърнало. Виктория си е вкъщи.

— Наистина ли? — повтори той учуден.

— Алфред не казва много, но като че ли всичко ще стане, както бе планувано — обяви той и щастието му бе очевидно, когато подаваше писмото на Дейвид да го прочете.

Дейвид го прочете и докато го гледаше, чувствата му се разбунтуваха. Въпреки че желаеше всичко най-хубаво на своята още невидяна годеница, знаеше, че този път всичко с Тес е свършено и тази мисъл го разкъсваше като жесток, освирепял звяр.

— Отговор няма да има. — Едуард освободи пратеника и тогава съобщи на Далтън: — Това е най-хубавата новина, която сме получавали от завръщането на Александър.

— Наистина, Ваша Светлост.

Двамата мъже сияеха от щастие. Никой от тях не знаеше какво става в душата на Дейвид.

— Нека слугите приготвят нещата ни. Ще тръгнем за Лондон веднага. Лейди Виктория Лорънс, бъдещата херцогиня, се е завърнала вкъщи. Мисля, че е време да срещне своя годеник, нали, Далтън?