Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Наистина ли си била толкова нещастна с Малик? Наистина ли толкова ти е тежал съвместният ви живот? — попита той и очите му потъмняха. Винаги бе мислил, че Малик е честен и достоен мъж и този разказ за неговото безжалостно държане бе смущаващ.

— Не… не. Малик винаги се е отнасял към мен с внимание и уважение. Но това, което искам ти да разбереш, е, че просто нямах избор. Бях принудена да се откажа от моя живот…

— Тогава ти си нещастна — заключи той.

— Не. Аз не съм нещастна, но кой знае как бих живяла, ако ми беше позволено да се прибера у дома. Разбираш ли ме? Моят живот, семейството ми и свободата да избирам бъдещето си ми бяха отнети брутално. Щастието ми бе откраднато и никога повече не ми бе позволено да си го върна обратно. — Очите й отразяваха копнежите на душата й и тайната сърдечна болка, с която бе живяла през тези години. Бе останала в харема на Малик като негова любовница, но винаги бе отказвала на предложенията му за женитба, защото вярваше, че сърцето й все още принадлежи на Джералд.

Серад погледна в очите й и те го изпълниха с противоречиви чувства. Той желаеше Тори. Не искаше да я освободи. Но все пак историята на леля му му разкри другата страна на ситуацията. И това как действията му могат да причинят много болка и страдание. Бе смутен. На връщане от оазиса си мислеше, че животът му е чудесен. Тори бе дошла при него по свое желание и те се любиха страстно, без никакви граници. Сега всичко се промени.

— Значи ти никога не си обичала истински Малик? — предизвика я той.

— Не разбираш ли? Друг избираше моя живот. Никога не ми бе дадена възможност да реша сама — отговори бавно тя.

— Това наистина ли е толкова ужасно?

— Клетката, златна или не, все пак си остава клетка. Сега няма да говорим за мен. Прекалено късно е вече. Но все още остава Тори. Пусни я. Позволи й да се върне при семейството и бъдещето си. Каквото си направил, е грешка… ужасно голяма грешка.

— Но аз я желая и тя ме желае — защити се Серад.

— И съм сигурна, че си й дал възможност да избира между възможността да сподели леглото ти и да се прибере вкъщи, нали? — настоя тя пламенно, като искаше да го накара да види нещата от другата им страна. — Какво право имаш да й отнемаш всичко скъпо?

— Това ли направи Малик с теб?

— Той ме желаеше така, както ти желаеш Тори.

Думите й бяха обикновени, но го изпълниха със смут. Бе мислил, че като накара Тори да го желае, ще спечели голяма победа. Но неговата награда сега изглеждаше безсмислена. Дали Тори щеше да остане, или щеше да тръгне, ако й бе дал възможност да избира? И нещо по-важно — беше ли той достатъчно истински мъж, за да я остави да избира?

Серад се извини и се оттегли. Раби го гледаше как тръгва. Сърцето я болеше за него, но знаеше, че е постъпила правилно.

Хасим повика Серад, когато го видя да минава през двореца. Бе учуден, когато брат му го погледна навъсено.

— Какво има? — попита грубо той. Бе се надявал да намери място, където да помисли на спокойствие.

— Татко иска да те види. Всъщност и двамата те търсим от ден и половина.

— Някакви неприятности?

— Да. Информаторите ни съобщиха, че Мухамед замисля да убие татко. Той е отказал да плати данъка и е започнал да напада наши кораби — бързо обясни Хасим по пътя към покоите на Малик.

— Защо сега, след всичките тези години?

— Никой не знае със сигурност.

— Малик има ли план, какво иска да направим ние?

— Да. И точно затова те очаква.

Серад кимна с разбиране.

Малик бе доволен да чуе съобщението на слугата, че двамата му сина са пристигнали. Посрещна ги в малката приемна зала и бързо осведоми Серад за подробностите по злодейското предателство на Мухамед.

— Винаги съм знаел, че този мъж ме мрази и че с мой смъртен враг, така че действията му в общи линии не ме изненадват. Изненада ме това, че е чакал толкова дълго.

— Какво искаш да направим?

Малик описа в общи черти плана си. Знаеше, че Мухамед се движи в определен район навътре в морето и искаше с „Ятаган“ да го преследват.

— Хасим ще отплава с теб. Вземете тези, които мислите, че са нужни. След колко време ще бъдете готови?

— Веднага ще се обадя на Тарик и след като екипажът е на борда, ще отплаваме незабавно.

— Много добре. С нетърпение ще очаквам вашия успех.

— Аз също — потвърди Серад.

Споменът за Мухамед, застанал застрашително над него и леля му преди толкова много години, проблесна в съзнанието му. Напусна Малик заедно с Хасим, за да се приготви за отплаването. Серад реши, че като победи Мухамед, ще отмъсти и за себе си.