Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Люби ме, Серад. Искам те…

Думите й сякаш взривиха страстта у него и той не можеше да чака повече.

Съблече се и се върна при нея.

Всяка разумна мисъл бе пометена от съзнанието му, когато проникна в нея. Ръцете й го обгърнаха окуражаващо и той се подчини. Целувките му бяха пламенно повторение на движението на тялото и тя му се отдаде с цялото си същество.

— Серад! — Тя извика силно името му и се притисна до гърдите му.

Съзнанието, че я е довел до пълно удоволствие, бе като завършек на съвършенството на мига. Серад продължаваше да държи ръцете си обгърнати около нея и те заедно се извисиха до забрава. Завършили и вкусили от насладата на любовта, отпуснаха се, за да усетят и покоя.

Нощта преминаваше като в унес. Те търсеха и намираха удоволствието отново и отново. Малко след полунощ Серад се изправи и притегли Тори към себе си.

— Къде отиваме? — попита тя, притисната до него, неискаща да се отдели.

— Тъй като не можа да се изкъпеш както трябва по-рано, си помислих, че можем да го направим сега… заедно.

Водата изглеждаше хладка за затоплените от любов тела. Тори потръпна, но не беше сигурна дали от водата, или от възбудата, която я подтикваше напред.

— Постави ръцете си около врата ми — каза й той, внезапно решил, че къпането е последното нещо, което иска да прави с нея.

Тори се приближи към него и направи това, което й каза. Топлината на гърдите му, долепени до охладената й гръд, я накара да почувства ново желание и тя се притисна към него, наслаждавайки се на раздвижилата се вода.

Серад изненадващо я взе през кръста и я повдигна, насочвайки краката й към своите бедра. Тя го погледна с широко разтворени очи, онемяла от интимността на допира.

Движението на водата около тях увеличаваше сладострастието на любенето им. Тори никога не бе си представяла, че може да се чувства така прекрасно. Сетивата й крещяха, разкъсвани между нежните ласки и целувки и копринения допир на водата.

Увлечени от силата на любовния акт, достигнаха връхната точка едновременно. Всеки искаше да достави удоволствие на другия. Тори се отпусна в обятията му, безпомощна да контролира тялото си след изтощителното преживяване.

Никой не мислеше за къпане и Серад я повдигна в ръцете си и я отнесе обратно в топлото уединение на палатката. Винаги бе знаел, че това място е специално и сега разбра защо. Щеше да помни тази нощ и чудото на Тори завинаги. Тя бе дошла при него и се бе отдала доброволно. Сякаш това бе раят.

Тори не можеше да повярва на омайващата красота на случилото се между тях. Той отново я положи върху килимите и се отдръпна. Тори се възпротиви.

— Серад — изрече името му тя, учудена от отдръпването му.

— Имам подарък за теб — изрече с дрезгав глас той. Бе се сетил за изумрудената огърлица, която мислеше да й подари предишния ден. Тази нощ бе време да замени накита, който й бе отнел и захвърлил на дъното на морето. Това бе моментът, когато той ще замести онзи англичанин в сърцето й. Сега бе негова. Не можеше да обича друг и да отговаря както преди.

— Подарък?

Той се върна със скъпоценната огърлица в ръка.

— Купих го за теб. Напомняше ми за теб. — Повдигна я, за да може Тори да го види и тя ахна пред красотата на колието.

— Прекрасно е! — възкликна възхитена и го докосна нежно, докато той го поставяше на врата й. Серад закрепи верижката, наведе се с изящен чувствен жест и целуна камъка между гърдите й. Беше естествено за него да продължи ласките си и Тори се изви, когато той я покри с целувки.

Слънцето изгря и Серад се надигна. Тори все още лежеше, спяща спокойно до него. Новият ден го зовеше. Той се измъкна от леглото, като внимаваше да не я събуди. Облече се и излезе, за да се наслади на свежестта на утрото. Помисли си за изминалата нощ и се усмихна. Да я люби бе истинско щастие. В този момент знаеше, че каквото и да се случи, няма да я остави да си тръгне.

Отправи се към конете, после взе пушката си и започна да я чисти. Малко по-късно повдигна очи и видя Тори, стоеше на прага на палатката. Държеше завесата пред себе си, като скриваше прекрасното си тяло от погледа му.

Засмя се при проявата на възобновеното чувство за свян и се изправи, за да я поздрави.

— Спа добре тази сутрин — каза той, когато застана пред нея и повдигна ръка, за да я погали.

— Има защо — отвърна тя с лека усмивка. — Бях будна до късно през нощта.

— Май ще трябва да свикнем да проспиваме утрините.

Серад се усмихна нежно и любещо и Тори почувства как сърцето й заби по-силно. Не изпитваше никакви угризения за това, което се бе случило. Обичаше го.