Боби Смит - Вземи сърцето ми

Серад се бореше със себе си. Знаеше, че няма да му е лесно да я пренебрегне, докато се къпе в езерцето зад него, по никога не бе мислил, че ще му е толкова трудно. Видения на голите й форми се промъкваха в мислите му. От тези спомени почувства топлина в тялото си. Припомни си времето, когато бяха заедно на борда на „Ятаган“ и копнееше да се изкъпе с нея. Само този спомен бе достатъчен да го изпълни с желание и той бе готов да захвърли всичко и да я последва. Но вместо това, погледна към небето и започна да брои блещукащите звезди. Точно тогава чу нейната въздишка. Прозвуча толкова чувствено, че стисна конвулсивно челюсти да запази самообладание. Сякаш за да се предпази, сключи ръце пред гърдите си.

Тори стоеше права във водата. Дългата й коса падаше свободно назад, блестяща от водните струи. Изглеждаше като нимфа. Невинната изкусителна красота сякаш идваше от дълбините. В здрача се очерта гордият и строен силует на Серад. При вида на широките му рамене пулсът й се ускори и сърцето й заби силно. Той бе величественият воин, смелият непоколебим мъж. В този миг разбра, че любовта й към него е извън границите на разума и логиката. Устните неволно нашепваха името му.

Серад бе решил да направи това. Нямаше да се обърне, за да погледне Тори, макар че го искаше много. Нямаше да се хвърли в езерцето, за да я вземе в ръцете си и да я люби страстно. Не. Нямаше да го направи. Ще стои там, ще гледа към небесата и ще пита Господ защо му причинява това. Спомни си, веднъж бе чул, че желязната дисциплина е полезна за душата. Е, сега вече знаеше, че докато Тори завърши къпането си, душата му ще е много по-добре. Но точно тогава чу тя да шепне неговото име.

Обърна се като моряк, омагьосан от песен на сирена.

Тори стоеше до гърди във водата като нежна бледа чародейка, въздигнала се от дълбините. Тръгна към нея, но стисна зъби и спря в отчаяно усилие да се контролира.

— Какво има, Тори? Нуждаеш ли се от нещо? — Едва разпозна собствения си глас, дрезгав от страст и желание.

Тори се бе надявала, че той ще разбере неизреченото й желание и просто ще отиде при нея. Но Серад не го направи и тя не бе сигурна как да постъпи. Бе смутена от въпроса му. Как би могла да му кажа, че иска да я люби? Страхуваше се да изрече думите високо и затова се изрази с езика на любовта, останал непроменен през вековете, и просто махна с ръка в безмълвен жест на покана.

Серад я погледна шокиран. Но нямаше да отвърне. Трябваше да спре. Трябваше…

По дяволите! Та той го искаше! За това се бе приготвил да чака. Бе искал Тори да дойде при него и бе станало — сега, тук, тази нощ.

Серад навлезе във водата, забравил, че все още е облечен. Нежно я вдигна на ръце и я целуна. Притисна мокрото й тяло и устните му се долепиха до нейните с напираща сила.

Той дори не чувстваше прогизналите си дрехи. Крачеше към палатката, без да спре, и вниманието му бе изцяло погълнато от Тори и часовете пред тях. Бе дошла при него сама, по своя воля. Сърцето му сякаш запя. Отмести с крак завесата и влезе в палатката. После коленичи и я постави върху дебелите плюшени килими. Ръцете й се увиха около врата му тъкмо когато той се помъчи да се отдръпне, за да свали дрехите си. Окуражен я целуна отново — като гладен човек, попаднал неочаквано на пиршество.

Тори потръпна от възбуждащите ласки. Бе изпълнена с копнежи, стари като слънцето, й вече знаеше, че Серад е единственият мъж, който може да я накара да се чувства по този начин. Обичаше го. Най-после прие тази страшна за себе си истина. Този пират, този пустинен принц… този тайнствен шейх бе откраднал сърцето й и тя щеше да бъде изцяло и завинаги негова.

Луната бе изгряла и осветяваше нощта с мек, топъл блясък. Вътре в палатката, вътре в неприкосновеното им любовно ложе имаше достатъчно светлина Серад да види капчиците вода, които блестяха по тялото й и измъчваха с лъжлива надежда.

Той започна да целува и попива всяка капчица, започвайки любовна игра. Устните прокарваха пътека на възбуда по изпълнената с желание плът, докато тя не започна да стене.

— О, Серад… Моля те…

— Какво ме молиш, Тори? — Той се изправи и я погледна. Виждаше желанието в очите й, но трябваше да чуе да го изрече. Трябваше да знае, че това е, което иска тя. Това, което искаше, бе мъчение за нея. Не можеше да разбере защо трябва да го изрече високо.

— Моля те… — прошепна дрезгаво тя.

— Не, любов моя. Трябва да чуя думите от теб. Кажи ми, Тори, какво е това, което искаш от мен — подкани я той с глух и пресипнал глас. Ръката му погали нежните й гърди.