Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Искаш ли да се изкъпеш? — попита Серад. — Бе доста горещо по време на ездата, а водата на езерцето е възхитително хладка.

— Ще се изкъпя само ако съм сама. — Не би се доверила на себе си и на него в такава интимна обстановка.

— Няма никой наоколо, Тори. Сами сме.

— Ти си този, за когото говоря.

— От какво се страхуваш?

— Не се страхувам от нищо — отвърна веднага Тори, като извърна поглед.

Той се засмя нежно и многозначително. Бе забелязал блясъка в очите й и усети леката тръпка на триумфа.

— Възможно ли е да се боиш от начина, по който те карам да се чувстваш? Виждал съм те гола. Знам колко прекрасно е тялото ти и как потръпва, когато го докосна… — Прокара ръка по рамото й, галейки я нежно и бавно.

Думите му я изпълниха с топлина. Бе истина и той го знаеше. Уплаши се при мисълта за неговото влияние над нея и в същото време се възбуждаше от това. Опита се да направи последно усилие, за да се защити, и каза:

— Исках да се запазя за моя годеник. Трябваше да бъда недокосната.

Думите й опариха болезнено съзнанието му. Той се стегна и отдръпна ръката си. Проговори тихо:

— Ела, само ще те придружа до водата.

Тя се изправи, без да продума. Серад я погледна. Изведе я от палатката и без да я докосва, я поведе надолу към водата. Вървяха един до друг под лунната светлина. Тори искаше да му каже, че това, за което жадува, е не да се къпе, а да се върне в харема при Джоунс. Но не го направи, защото знаеше, че ще излъже. Колкото и арогантен да бе Серад, тя имаше нужда да вкуси любовта му още веднъж.

Тори се чудеше дали екстазът, който изживя, не бе сън. Чудеше се дали начинът, по който прави любов, е наистина толкова съвършен, вълнуващ и възбуждащ. Всичко бе истина. Не можеше да спре тялото си, което откликваше дори и без физически допир. Всяка минута надигащото се привличане, което изпитваше към него, растеше. Близостта му бе опияняваща. Желаеше го през цялото време. Само последни остатъци на здрав разум я предупреждаваха да се бори срещу него. Напомняше си какъв е той и че не може да очаква продължително щастие с него. Но накрая пренебрегна всичко.

Думите на Тори охладиха страстта на Серад и затвърдиха решителността му да се държи като джентълмен. Бе решил да докаже на себе си, че може да бъде такъв, какъвто леля му желаеше. Всъщност тази идея не му харесваше, но бе важно да го направи.

Серад усещаше присъствието на Тори. Знаеше, че следващите няколко минути ще бъдат истинско изпитание на волята. Ако успееше да се възпре и да не я докосва, въпреки че я желаеше безнадеждно, щеше да бъде голяма победа за него. Щеше да докаже, че е мъж, който се владее. Нямаше да е лесно, защото единственото нещо, което желаеше в този момент, бе да съблече грозната, сякаш чужда дреха от стройното й тяло и да я види легнала на топлия пустинен пясък.

С всяка стъпка към водата Тори усещаше непреодолимата сила на мъжкото му присъствие. Нуждата да бъде в прегръдките му, да споделя целувките му я влудяваше. Беше устоявала твърде дълго и сега се боеше, че желае това, срещу което се беше борила. Не можеше да разбере какво означава то. Не бе способна да разпознае копнежа в себе си.

— Приятно къпане — рече рязко Серад, когато стигнаха до брега.

Тори бе изненадана от думите му, които звучаха студено и отблъскващо. Погледна го с очакване. Бе учудена да види, че той само й се усмихва любопитно, с любезно изражение. Бе поразена от учтивостта, с която се отнасяше към нея. Вгледа се в здрача на бързо спускащата се нощ в очакване да види… не бе сигурна какво. Не можеше да различи красивите черти на Серад и това я смути още повече.

Тори го гледаше сериозно и Серад прие това като знак, че трябва да я остави сама, както бе пожелала. Най-накрая, с върховно усилие на волята, той се обърна. Тори бе изненадана от джентълменската му постъпка. Намръщи се и съжали, че постъпва така. Нима бе очаквала да я грабне и да прави с нея каквото пожелае? Нима бе очаквала той да вземе решение вместо нея? Мисълта бе болезнена. Желаеше го силно, но, изглежда, той въобще няма да й обърне внимание. Объркана, Тори усети, че вече й е осигурено спокойствието, от което се нуждаеше, за да се изкъпе и се зае с това. Бързо свали дрехата си и я пусна на пясъка. Съвсем гола навлезе в примамващата я вода. Сякаш меко кадифе обгърна кожата й и тя въздъхна одобрително. Всеки плисък бе като нежна ласка. Тя се придвижи навътре и се отпусна, за да потопи главата си.