Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Или може би — продължи той — няма да напускаме изобщо леглото.

Очите му потъмняха, когато погледът му попадна върху блестящия накит, който я вричаше в него. Отметна завесата и тя се разкри с цялото си великолепие на дневната светлина. Очите му я погалиха, тръгвайки от красотата на гърдите й през извивката на кръста й до изваяните бедра. Краката й бяха дълги и стройни. Серад с голямо усилие отърси глава, усетил посоката на мислите си. Въпреки че я желаеше, бе планирал други неща за деня. Усмивка премина през лицето му, като си помисли колко лесно би могъл да я отведе отново в леглото и никога да не стават оттам.

— Хайде да пояздим тази сутрин — покани я той, когато влязоха в палатката.

— Да яздим? — разтвори учудено очи тя.

Погледът му я бе накарал да си мисли, че ще поиска да я люби отново.

— Нетърпелив съм да разбера дали самохвалството ти е истина. Само да оседлая конете и можем да тръгваме. Надявам се, че ще ти хареса. Обикновено какво обличаш за езда?

— У дома имах някои навици… Пола — панталон, за да мога да яздя по мъжки.

Той я погледна замислено, след това се приближи до малкия куфар за дрехи и й подаде чифт панталони и една от туниките си.

— Сигурен съм, че ще са ти доста големи, но ако навиеш крачолите, ще свършат работа за днес.

Тори пое дрехите от Серад и не можа да се сдържи да не се засмее, когато потъна в тях. Нави дългите ръкави и панталоните и когато пристегна туниката с подадения й колан, вече беше като в рокля. Знаеше, че изглежда глупаво, но заради ездата си струваше. Бяха изминали месеци, откакто бе яздила за последен път, и нямаше търпение да възседне отново коня.

Серад я огледа развеселен.

— Предпочитам те в коприна, но за днес ще мине.

Конят на Серад доказа, че е по-добър и само това бе причината за разликата между тях. Но когато се завърнаха в лагера, тя бе спечелила уважението му заради ездаческите си способности.

— Не преставаш да ме учудваш, Тори — каза Серад, когато спряха в оазиса. — Беше много добра.

Тя се усмихна, доволна от думите му.

— Някой ден ще имам кон, добър колкото твоя, и тогава ще видим кой е истински ездач.

— С нетърпение очаквам тази възможност.

След лекия обяд той реши да провери дали тя е толкова добра с пушката, колкото с коня.

— Спомням си, че също така се хвалеше и със стрелбата си — отбеляза Серад, като се приближи, държейки две пушки. — Ще приемеш ли това предизвикателство?

Фактът, че той й се доверяваше достатъчно, за да й даде оръжие, я накара да се почувства горда и тя се засмя.

— Разбира се! Само трябва да определиш целта. Изминаха няколко месеца, откакто бях на лов за тигри в Индия, но не мисля, че съм забравила да стрелям.

Това, че е била на лов за тигри, го впечатли и Тори почувства, че отново печели уважение.

Серад разбра, че е имал голям късмет и тя не е искала да го застреля в каютата на „Ятаган“.

Тори знаеше, че не може да носи дрехите на Серад по пътя обратно към Алжир. Приближи към куфара му, видя, че е донесъл и изумруденозелената дреха и я облече. Малко по-късно Серад влезе в палатката и застина.

Бе омагьосваща в скъпоценната коприна, а огърлицата, която й бе подарил, блестеше на светлината. Изглеждаше така, както бе очаквал да я види онази първа нощ, когато бе дошла при него, и сега тръгна към нея без колебание.

Малик стрелна със странен поглед Хасим, като осъзна това, което му бе казано:

— Сигурен ли си?

— Знам, че е трудно за вярване, но е така — потвърди Хасим. — Отидох при Серад, за да обсъдим неприятностите, които си имал с Мухамед Ибн Аббас, и тогава научих, че е взел една от англичанките и е тръгнал към пустинята.

— Взел е жена в пустинята…

Емирът поклати невярващо глава, преди да отбележи:

— Мисля, че другият ми син се е влюбил.

— Мисля, че си прав — усмихна се многозначително Хасим.

— Време му е. Знаеш ли кога ще се върне?

— Тази нощ — отвърна Хасим.

— В такъв случай ще отложиш отпътуването дотогава, но не по-късно. — Изражението му стана сериозно при мисълта за стария му враг Мухамед и заплашителните вести, засягащи дейността му.

Алмира побърза да потърси господарката си, за да й съобщи новините, които току-що бе чула, защото знаеше колко е загрижена Раби за племенника си и пленничките.

— Сигурна ли си в това? — попита Раби с мрачно изражение при разказа за постъпката на племенника й.

— Да, Раби.

— Разбирам. — С тъга осъзна, че думите на предупреждение не са подействали на Серад, както се бе надявала, и това я изпълни с отчаяние.