Боби Смит - Вземи сърцето ми

— И само ако нещо й се случи!

— Джоунс… недей — задъхано промълви Тори, тъй като Серад бе ускорил крачките си и я раздруса малко, оставяйки я без дъх. Знаеше, че е бесен и не мислеше да го ядосва повече. Не искаше Джоунс да бъде наранена, знаеше, че може да се грижи и сама за себе си.

— Но, мис Виктория! — протестира ужасена възрастната жена. Разбираше какви са намеренията на Серад и бе сигурна в съдбата, която очаква Тори.

Последните й думи останаха нечути от Серад и Тори, защото той излезе от харема. Джоунс стоеше, безпомощно втренчена след тях. Загриженият й поглед изчезна и лека усмивка освети лицето й. Не можеше да не се възхити от това колко удивително красив изглеждаше Серад и колко романтично би било да те отведат по този начин. Постави ръка на гърдите си, като се опита да спре трепета на сърцето си, и каза, че е прекалено стара за тези фантазии.

Серад крачеше към конюшнята. Не бе доволен от начина, по който се развиха нещата, но си каза, че има време.

Със задоволство видя, че двата коня са завързани един до друг, както бе заповядал. Имаше намерение този излет да бъде приятна разходка за Тори и него. Мислеше си, че ако прекарат известно време насаме, далеч от харема и живота в Алжир, може би тя ще стане по-послушна. Но сега вече се съмняваше в това. Ако се бе придвижил малко напред, Серад лесно можеше да остави Тори направо върху коня й. Но след боричкането не би й се доверил да язди сама. Затова той я пусна на земята и като отмина гневния и поглед, оправи бурнуса върху главата й. След като привърши, дългата, приличаща на пелерина дреха я покриваше от главата до колената.

— Не искам да нося това — отсече тя.

— Точно сега изобщо не ме интересува какво искаш — погледна я нервно той и реши, че тази дреха ще е достатъчна, за да я предпази през дългото пътуване. Метна се върху гърба на коня, после се наведе, безцеремонно я прихвана през кръста, изтегли я нагоре и я прехвърли върху животното пред скута си.

— Какво правиш? — попита Тори, шокирана едновременно от действията му и чувствата, надигащи се в нея, притисната силно към широките му гърди.

— Ще пояздим — отвърна й той, като обви бурнуса около главата й, за да я предпазва по-добре.

— Къде ме отвеждаш и защо трябва да нося това? — попита Тори. Надяваше се, че където и да я заведе, няма да е далеч. Не искаше да бъде толкова близо до него. Само това, че я държеше в скута си, притисната към гърдите му, бе едно сладострастно преживяване за Тори и тя почувства топлина при спомените за предишната нощ.

— Ще видиш — отговори уклончиво той. — Няма да яздим дълго, но трябва да се покриеш и да се държиш за мен.

— Така няма да е удобно. Защо не ме оставиш да яздя другия кон? — предложи Тори, като се опитваше да се отдели колкото е възможно от него. Чувството, че едновременно му е ядосана и го желае я объркваше.

— Не. Ще те държа тук, до мен. По този начин ще знам къде си и какво правиш.

— Мислиш, че мога да ти избягам с коня? — Гласът й прозвуча подигравателно.

— Не би могла да ми избягаш, но искам да си спестя гонитбата — отговори той с арогантна самоувереност и придърпа юздите на другия кон, за да го насочи в желаната посока.

— Ако мислиш, че жените не могат да яздят като мъжете, значи не си виждал англичанка на кон. Ходя на лов с коне от момента, в който бях достатъчно голяма, за да яздя изправена.

— На лов с коне?

— За лисици — уточни тя.

— Харесваше ли ти това?

— Много.

Той кимна замислено и като си спомни с каква целеустременост се опитваше да я спечели, каза:

— По-късно ще яздим двамата и тогава ще можеш да ми покажеш уменията си. Засега обаче ще останеш така, както си.

Отправиха се извън Алжир под погледите на множеството, излязло на улиците по това време на деня. Тори знаеше, че е обект на голям интерес, но държеше главата си изправена високо по пътя през тесните улички. Макар че не би признала пред Серад, бе доволна, че носи досадния бурнус по време на пътуването през града, защото й позволяваше известна защита от любопитните погледи на алжирците. Най-после напуснаха града. Тори не можа да разбере накъде я води, а и той не й даваше никаква информация и пътуването премина в мълчание.

Обикновено двучасовото пътешествие до оазиса бе приятно за Серад, но този път сякаш агонизираше и се измъчваше. Тори бе толкова близо до него, че той не можеше да се освободи от усещането за жена до себе си. Чувстваше мекотата й, усещаше аромата й, топлината й го изгаряше при всеки допир. Трябваше да стиска зъби, за да не прояви пламенното си желание.