Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Така ли?

— В градината е.

Тори кимна с усещането за малка победа и излезе от стаята. Дразнеше я това, че трябва да носи местното облекло. Рано сутринта Ома бе отнела всички дрехи на Джоунс, несъмнено по заповед на Серад, и двете жени бяха принудени да навлекат другото облекло. Но все пак и тя бе победила. Серад бе дошъл при нея. Не бе успял да я завлече в покоите си и това бе все пак нещо.

Тори се отправи към мястото, където я чакаше Серад. В първия миг погледът й попадна върху пустинното му облекло и я шокира. За момент си помисли, че с гръб към нея стои непознат човек и едва след това инстинктивно разбра, че е той. Незабележимо изучаваше Серад. Започваше да разбира колко сложен бе той и колко различни качества притежава. Първо бе безжалостният пират, а сега — шейх в роба и покривало за глава. Макар и да отричаше, той я привличаше във всяко от въплъщенията си. Независимо какво носеше, какво правеше — тя го желаеше.

— Търсил си ме — проговори най-после Тори.

Серад я погледна и сърцето му се сви. Наистина ли я бе търсил? Изглеждаше смайващо прекрасна в алжирската си рокля, както бе и очаквал. Можеше само да я съзерцава. Наистина ли я бе търсил? Въпросът бе абсолютно нелеп. Думата не бе „търсил“ .

— Обичайно е, когато някой е повикан от господаря си, да дойде — отсече заповеднически той.

— Аз нямам господар — отвърна просто тя.

— Трябваше да проведем този разговор по-рано. — Серад се опитваше да бъде спокоен при откритото й противопоставяне.

— Да, трябваше.

— Виждам, че си възприела нашия начин на обличане и го одобрявам.

— Изборът ми бе да дойда при теб или гола, или облечена по този начин. Второто бе по-доброто решение.

— Изглеждаш прекрасно.

— Бих предпочела моите собствени дрехи.

— Нещата ти няма да бъдат върнати. Предпочитам да носиш това. Ома!

— Да, Серад? — Слугинята се появи под арката.

— Донеси веднага един бурнус. — Серад знаеше, че слънцето ще е жестоко и Тори ще си изпати, ако не носи подходящо облекло за пътуването.

— Можеш ли да яздиш? — попита той, като смени темата.

— Да — отвърна тя учудено, като повдигна гордо брадичката си, защото изражението му подсказваше съмнение в ездаческите й способности.

— Добре… добре… — усмихна се Серад. — А-а, ето я и Ома… — Той пое бурнуса и отпрати слугинята. Отново останаха сами и протегна ръка.

— А сега, Тори, ела с мен — покани я той.

— Никъде няма да отида с теб — твърдо заяви Тори, без да отстъпва. Знаеше, че не може да остане сама с него. Това би било твърде опасно за душевния й покой.

— Казах, ела с мен! — отсече повторно Серад, който успяваше да се владее. Приканващият тон бе изчезнал и очите му бяха станали студени.

— Мисля да не го правя — отвърна тя още веднъж, без да се съобрази с желанието му.

Серад си каза, че се е постарал да бъде внимателен. Бе опитал да я накара да бъде разумна, но отговорите й го засегнаха. Отвърна така, както реагират наранените мъже — със сила.

Не размисли върху това, което направи. Как би могъл да спечели Тори без съгласието й? Плановете му можеха да бъдат осуетени. Скъси разстоянието между тях с четири бързи крачки и без да продума, я сграбчи и прехвърли през рамото си.

— Какво си мислиш, че правиш? — извика разгневена Тори, като обсипваше широкия му гръб с безполезни удари. — Свали ме долу!

— Тихо! — заповяда той, като я притисна здраво, без да има лоши намерения. — Ако не престанеш, ще ти покажа как наказваме непокорни пленнички.

Серад бе много ядосан, за да подбира думите си. Имаше намерение да изпълни плановете си за двама им.

Тори разумно не отговори, тъй като усещаше гнева му. Джоунс обаче бе чула писъка на Тори и дотича, за да й помогне. Препречи пътя на Серад, като се изправи с ръце на хълбоци пред него.

— Какво мислиш, че правиш с мис Виктория? — запита тя с най-заплашителния за висока метър и половина жена глас.

— Не предизвиквай гнева ми, жено! — прогърмя той. И неговото търпение имаше край.

Никой не бе говорил на Джоунс по този начин и ако не бе гордостта й, може би щеше да покаже страха си пред него. Тя не се предаде:

— Не може да я отведете така. Забранявам ви!

Серад спря, като държеше здраво безпомощната, извиваща се Тори, погледна намръщено към Джоунс и каза с леден глас:

— Предлагам ти да се отдръпнеш, ако искаш утре да посрещнеш изгрева.

Джоунс зяпна, помисли за по-добрия вариант и като видя погледа му, се отдръпна. Серад тръгна, но тя събра достатъчно смелост, за да извика подире му: